- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Куплети
Куплети
Старица една клета
Стрък босилек предложи.
На живота куплета
Пореден се заложи.
Десетте стотинки
Бяха проходът напред.
Огряха вси злинки
Отвориха нов куплет.
Дете тихичко заплака
Дъвки в локвата изпусна.
Със зъби съдба затрака
И в нов куплет го тя пропусна.
Жена самотна взря се
Във слънчево-сивото небе.
Съдбата пък засмя се
И реши, че куплет ще подаде.
Черноработник в сажди, клет
Молеше се и той за куплет.
Даде му и на него съпричастна
Съдбата, ала искрата й угасна.
Затуй на следващия, един
Старец грохнал, изнурен
Отказа му светлия зехтин
Куплетът бе отменен.
И щом отказа на същество едно
Отново силите свои събра,
Прие още хора в своето лоно
Куплетотворната, скъпа съдба.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Много добро![]()
+1Първоначално написано от Cukata
![]()
И само твоят съд ме вдига в небеса и хвърля в бездни...