Възможно ли е да нямам и капка вяра?



В какво вярвате? Тоест в какво ще спрете да вярвате? Или вие вече сте осъзнали, че не може да вярвате на това, приели сте този факт, малка подробност, и вече вярвате още повече в това, в което вярвате?
Интреса ми е към това, какво вие мислите следва след пълното неверие-все пак довери към нещо привидно родно или пълно отдалечаване и от себе си?
Колко на вас вярата е необходима? Безусловна? Сляпа? Тоест конфликта е Радостта от Безусловната Вяра и това, което тя довлича прекрасно естествено и естествено ужасно разочарование, което ако не сте приели би убило, и сблъсака на тази Радост със Радостта от Стабилността, Хармонията в Сигурността несъществуваща другаде може би освен в отвъдното.