.
Отговор в тема
Страница 3 от 7 ПървиПърви 1234567 ПоследнаПърви
Резултати от 51 до 75 от общо 151
  1. #51
    Цитирай Първоначално написано от Nam3less2
    Против, ще вкарат грешни разбирания в главите на децата.
    В твоята вече са.

  2. #52
    А в твоята не? ;р
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  3. #53
    Цитирай Първоначално написано от ScionOfStorm
    А в твоята не? ;р
    А в твоята?

  4. #54
    Естествено, че за всеки по-различната от неговата ще е грешна в повечето случаи, знаеш защо я питах това. Толкова е субективна тая работа, че да ти се додрайфа.

    От ваша гледна точка е грешно, няма да споря. Щом вие така си решавате, няма проблем, няма смисъл да започвам да ви убеждавам в разни простотии, че аз >>> вас като гледна точка. Мога да ви уважавам решението и възгледите
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  5. #55
    Аватара на lsd43
    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    Някъде по широкия свят...
    Мнения
    2 014
    Цитирай Първоначално написано от sexy_baby_originale
    Религията само ти промива мозъка!

    Така е ,но има и много други институции ,които ти промиват мозакът.
    War is tool ,with this tool the powerful people manage their plans for the new world. World of mass slavery ,world of mind control. If you haven't realise it yet- you are part of that enslaved humanity too.

  6. #56

    ...

    tfa ako go pusnat da se u4i v daskalo se otkazvam da hodq izob6to

  7. #57

    Basi i tapite hora.Wikate w Balgariq morala pada i nishto 4udno.Religiqta pone malko ili mnogo shte nau4i horata da mislqt s glawata si a ne s putkata i huq.

  8. #58
    Аватара на lsd43
    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    Някъде по широкия свят...
    Мнения
    2 014
    Цитирай Първоначално написано от valkanovb

    Basi i tapite hora.Wikate w Balgariq morala pada i nishto 4udno.Religiqta pone malko ili mnogo shte nau4i horata da mislqt s glawata si a ne s p****ta i huq.
    Да те питам ако девет години си учил строго определено образовани,изключващо религията като фактор,би ли ли ти пукало за някакви "приказки" писани преди хиляди години,пък и църквите никога не са били затворени ,всеки който има желание и се интересува от това си има къде да намери информация,освен това да си чувал,че ако почнеш от малък да учиш тези работи,съвсем случайно,можеш да станеш поредният фанатик на тема религия,всеки ,който се интересува от религия-има си църкви,сайтове и хора ,които могат да му помогнат.
    Аз съм за ако предметът е СИП,пък и ми кажи ,какъв морал мога да науча от някакъв поп дето кара джип 4x4 със църковни пари,нали божиите служители трябва да живеят скромно?
    Да прав си човек,трябва да мисли,ама ти явно не си се замисля за последствията,на един на пръв поглед безобиден предмет.
    War is tool ,with this tool the powerful people manage their plans for the new world. World of mass slavery ,world of mind control. If you haven't realise it yet- you are part of that enslaved humanity too.

  9. #59

    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    тук таме
    Мнения
    1 101
    Ако ще се изучава само една религия съм ТВЪРДО ПРОТИВ,но ако е като история на религията и се изучават всички религия съм за.

  10. #60

    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    тук таме
    Мнения
    1 101
    "Иначе да се натяква определена религия или да се учи задължително е глупост!"
    Не е глупост,а насочено промиване на мозъците от ранна възтаст,докато психиката е най-лабилна и после стават фанатици....смирени,примире и,лесно използваеми....превръщат се във вещ,в работна единица която не се интересува от нищо освен религията и се кланя сляпо,без капка съмнение.Моли се и гледа към небето където си мисля че има бог и рай.Това е болестта на съвременното общество,която болест започва да разяжда още младите индивиди и така поваля цялото общество отвътре без то дори да разбира.

  11. #61
    Цитирай Първоначално написано от k`man
    "Иначе да се натяква определена религия или да се учи задължително е глупост!"
    Не е глупост,а насочено промиване на мозъците от ранна възтаст,докато психиката е най-лабилна и после стават фанатици....смирени,примире и,лесно използваеми....превръщат се във вещ,в работна единица която не се интересува от нищо освен религията и се кланя сляпо,без капка съмнение.Моли се и гледа към небето където си мисля че има бог и рай.Това е болестта на съвременното общество,която болест започва да разяжда още младите индивиди и така поваля цялото общество отвътре без то дори да разбира.
    Смисълът на смирението не е такъв. Естествено, всеки може да излопзва религията за зло, както е правила църквата, заради това и аз съм против религията в училище, защото никой не може да те учи как да вярваш. А това е болест, защото повечето хора са глупави, и не могат да разберат изобщо смисълът в това да вярваш.

  12. #62

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38
    Против въвеждането на предмет религия в училищата!!!!!

    За - въвеждането на предмет православно вероучение като ЗП в училищата от 1 до 12 клас.

    Становището на Св. Синод на Българската православна църква: Представителите на Светия синод на Българската Православна Църква настояват децата до четвърти клас задължително да изучават само една религия. А след четвърти клас до края на средното си образование обучението по религия да стане сравнително.

    Съгласен съм със становището на Св. Синод на БПЦ. Предмет правослвавно веоучение трябеа да е задалжетелен поне до 4-ти клас.

    как ще обясните на едно дете, че трябва да има само един/една съпруг/съпруга, когато примерно ислиямат проповядва полигамия т.е., че един мъж може да има повее от една жена???


    да съгласен съм, че в училище не трябва да се учи прекалено задълбочно този предмет. не трябва да караме учениците да се занимават с неща като тълкувани на Свещенното Писани, но можем да има дадем основнот което трябва да занят за Св. Библия и за Библейските събития, за християнскот богослужение, как трябва да се държим в храма и т.н.

    Сам Нашият Господ Иисус Христос казва:
    "оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие." / Лука 18:16 /

    Ако децата не получат едно правилно ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНСКО ОБРАЗОВАНИЕ - те ще са лесна плячка за дебнещите зад всеки ъгъл СЕКТИ -които не са малко в нашата страна:


    1. Мормони
    2.Адвентисти
    3.Евангелисти
    4.Баптисти
    5.Съботяни
    6.Сатанисти
    и други такива

  13. #63
    Ереста на Православната църква остава незабелязана и до днес.

    А от горе изброените само Мормоните са секта.

  14. #64

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38
    Christ

    би ли ми обяснил за ереста на Светата Православна църква?
    че нещо не бях чул за нея
    и да ми обясниш защо само мормоните да са секта?

  15. #65
    Цитирай Първоначално написано от theolog
    Christ

    би ли ми обяснил за ереста на Светата Православна църква?
    че нещо не бях чул за нея
    и да ми обясниш защо само мормоните да са секта?
    Паганизирането на църквата си е 100% ерес. Не виждам никъде в Библията Задушница, не виждам къде пише, че Мария, майката на Исус е нещо повече от другите, не виждам къде пише, че трябва да се молим на икони. Също така не виждам и чудотворни икони. Не виждам къде свещенниците могат да опрощават грехове...

    Абе просто подгрявам.

    Също така, това са Протестантски деноминации, не секти.

  16. #66

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38
    theolog написа:
    Christ

    би ли ми обяснил за ереста на Светата Православна църква?
    че нещо не бях чул за нея
    и да ми обясниш защо само мормоните да са секта?


    Паганизирането на църквата си е 100% ерес. Не виждам никъде в Библията Задушница, не виждам къде пише, че Мария, майката на Исус е нещо повече от другите, не виждам къде пише, че трябва да се молим на икони. Също така не виждам и чудотворни икони. Не виждам къде свещенниците могат да опрощават грехове...

    Абе просто подгрявам.

    Също така, това са Протестантски деноминации, не секти.



    ето аз ще ти покажа:

    1. Задушница. Миолитви за Умрелите

    "И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни" (Чис. 20:29).

    "И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея" (Втор. 34:.

    "Взеха костите им и ги погребаха под дъба в Иавис, и постиха седем дена" (1Цар. 31:13).

    "На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях" (2Мак. 12:45).

    Молитва за умрелите и изпращане на жертва в Йерусалимския храм от Иуда Макавей: "А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение; защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите. Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях" (2Мак. 12:43-45).

    Молитвата за умрелите на пророк Варух: "Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове..." (Вар. 3:4-5).

    Да се молим и за умрелите, защото: "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:3.

    "Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23. и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24. и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28. защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят" (Лук. 16:19-31).

    Умрелите знаят какво става на земята и не са безразлични към съдбата й: "Когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те" (Откр. 6:9-11).

    "Раздавай хлябовете си при гроба на праведните" (Тов. 4:17).

    "Всяка година дъщерите Израилеви ходили да оплакват дъщерята на Иефтая" (Съд.11:39-40).

    "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Прем. Сир. 7:36).

    2. За св. Богородица

    "Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена" (Гал. 4:4).

    "Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния" (Лука 1:30-32).

    "И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син" (Мат. 1:25).

    "Се бо отныне ублажат Мя вси роди: яко сотвори Мне величие Сильный и свято имя Его" (Лука 1:48-49).

    "Достойно есть величати Тя, Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим".

    "Преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, Богородицу... гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь, к животу престави во утробу Вселивыйся приснодевственную" (тропарь и кондак праздника Успения Божией Матери, kimisis).

    Трети Вселенски събор (Ефески)
    Съгласно с преданието, да се почита и проповядва нашият Господ Иисус Христос в едно лице, а пречистата и приснодевствена Негова Майка да се нарича в собствен и истинен смисъл Богородица.

    Който не изповядва Емануил за истинен Бог и светата Дева - родила по плът Божественото Слово, станало плът, - за Богородица, да бъде анатема!

    Пети Вселенски събор
    Ако някой нарича светата преславна Приснодева Мария "Богородица" коварно и не в собствен смисъл или пък я нарича "Човекородица" и "Христородица", като че ли Христос не е бил Бог, а не я изповядва в собствен и истинен смисъл като Богородица, за такъв да бъде анатема!

    Шести вселенски събор 681 г.
    Изложеното ... учение запечатваме със съгласието си, като проповядваме единия Христос, въплътилия се Син Божи. И безсеменно родилата Го Приснодева изповядваме действително и истинно като Богородица.

    Св. Тарасий Константинополски и Теодор Йерусалимски в послание до Седмия вселенски събор 787 г.
    Почитаме и се покланяме на иконите на пречистата Майка на Господа, неизказано родилата Го света Богородица и Владичица наша.

    Св. Герман Константинополски в послание до Седмия вселенски събор 787 г.
    "Ние я почитаме и величаем (св. Дева Мария) ... и я признаваме за по-висша от всички видими и невидими твари.

    Св. Йоан Дамаскин
    Ние изповядваме, че светата Дева е Богородица в собствен и истинен смисъл, защото както истинният Бог се е родил от нея, така и тя е родила истинния и въплътил се Бог.

    Антиохийски патриарх Йоан
    Наименованието Богородица е съставено от много Отци и е употребявано от тях и писмено и устно. Никой от църковните Отци не е отхвърлял това название; напротив - мнозина са се ползвали от него и при това - знаменити.

    Св. Прокъл Константинополски
    Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано - нима жена може да роди Бог?... Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно.

    Св. Григорий Нисийски
    Който не изповядва Мария като Богородица, той е чужд на Бога.

    Св. Ефрем Сириец (ок. 306-373)
    Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост.

    Св. Йоан Дамаскин
    В това име [Богородица] е заключена цялата тайна на Въплъщението.

    Блаж. Иероним
    Смърт чрез Ева, живот чрез Мария.

    Св. Ириней Лионски
    Мария [е] съработница на домостроителството на Спасението.


    3. За почитането на светиите
    Култа на светиите се състои в това:
    Всяка година му се извършва честване /на някои повече от един път/ по специална, съставена за него служба; отслужват се молебени и въобще се обръщат към него с молитва; в негово име се освещават престоли и църкви; изобразява му се образа и се почита като икона; Мощите му се поставят в храма за честване и поклонение от вярващите.
    Почитането и поклонението на светиите не е еднакво с това, което отдаваме на Бога, като на Бог, а е почитане на светиите като на Божии раби, на Божи угодници.

    За светостта
    Св. Амвросий Медиолански
    Почитам в тялото на мъченика раните приети за Христа.
    Почитам в праха семето на вечността.
    Почитам тялото, което ме учи да обичам Христа и да не се боя от смъртта, заради Него.
    Почитам тялото, което Христос е удостоил с мъченичество, което ще царува заедно с Христа на небето.

    Св. Йоан Дамаскин
    Като гледаме как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние с венците на славата.

    Св. Григорий Палама
    Единствено светиите, причастни на Бога, стават собствено боговдъхновени и богоподобни. Те не са само причастни, но и даващи причастие. Те са познавачи не само на породените неща, но знаят и онова, що не спада към произведеното от небитие. Не само живеят, но и животворят, което е невъзможно за творението...

    Почитай иконите на светиите като икони на съразпнати с Христа, като изобразяваш кръст пред лицето си и по този начин споменаваш действителното им съпричастие със страданията на Христа. Същото важи и за техните свещени гробове или за мощите им. Защото Божията благодат не ги е напуснала, както и Божествеността никога не се е отделяла от почитаемото тяло Христово при Неговата животворяща смърт. Като постъпваш така и славиш тези, които славят Бога, като показали се съвършени чрез делата си в Божията любов, сам ще бъдеш прославен от Бога и ще запееш заедно с Давид: "Твърде са ми скъпи Твоите приятели, Боже".

    Св. Антоний Велики


    Ние не постигаме любовта на Божията Майка в пълнота, но знаем че
    колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е и познанието;
    колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата;
    колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът.

    Св. Симеон Метафраст
    Житията и прославата на Светиите, с която те са удостоени от Бога, са подобни на блясъка на звездите. Както звездите са разположени на небето и всяка си има свое място, откъдето светлината им се вижда по цялото земно пространство — виждат се от индийците, не са скрити и от скитите, озаряват земята, просветляват морето и направляват мореплавателите; и макар да не знаем техните имена, но се удивяваме на пресветлата им красота — така е и светостта на Светиите: макар техните мощи да са покрити в гробовете, но чудесата, които стават чрез тях, не се ограничават от земни предели. Ние се учудваме на техния живот и се удивяваме на славата, с която Бог прославя тези, които са Му благоугодили.

    Л. Успенский
    Православната Църква никога не е слагала знак на равенство между святост и непогрешимост.

    4. чудеса

    Чудо. Чудеса

    "Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света." (1Йоан. 4:1).

    "Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина. Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб. Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски." (Мат 16:1-6 )

    "Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали." (Йоан. 20:29)

    "Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. . . Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде" (Галат. 1: 6-9).

    Св. Амвросий Оптински
    Светата Евхаристия е първото, най-важно и най-велико Христово чудо. Всички други чудеса в Евангелието са второстепенни.

    5.Изповед и оставяне на греховете

    "Защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха. Но аз Ти открих греха си и не скрих баззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми" (Пс. 31:4-5).

    "Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак. 5:16).

    "Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,- като вълна ще избеля" (Ис.1:1.



    "И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си" (Деян. 19:1.

    "Чада мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят" (1Йоан. 2:1-2).

    "Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо Тялото и Кръвта Господня!" (1Кор. 11:27).

    Св. Василий Велики
    Не укривай нито едно движение на душата си, но съблечи тайните на сърцето си.

    Св. Никодим Светогорец
    Ако искаш да възтържествуваш над дявола, то нападне ли те срам, най-напред изповядай греха, от който най-много се срамуваш.

    Aрхим. Серафим (Алексиев)
    "... Пети казва: "Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва". Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи "разрешителна молитва"? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: "Отче, прочети ми разрешителна молитва!" или "простена молитва!" И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.

    Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?... Защо не изпитваш вярващия? Защо даваш светинята на неразкаян грешник? И Иуда се причасти заедно с другите св. апостоли на Тайната вечеря, но понеже беше неразкаян грешник, вместо благодатта Божия, сатаната влезе в него...."

    7.За иконописта
    Св. Йоан Дамаскин
    Ние почитаме сътворените неща, посредством които и в които Господ е реализирал нашето спасение. Аз почитам и се прекланям пред Светия кръст и пред гроба Господен.
    Почитам всички християнски храмове на Бога и всички места, в които Божието име е призовано. Почитам ги не заради тяхната собствена природа, а като съсъд на неговите действия, като нещо, което Господ избра, за да осъществи нашето спасение.

    Понеже не всички разбират писанията, нито пък всички се упражняват в четенето им, св. Отци разсъдиха щото тези събития (станали при въплъщението на Сина Божий) като преславни дела да бъдат изобразявани на иконите, за по-бързото им припомняне ("Изложение на Православната вяра", кн. IV, гл. 16).

    Св. Теофан Затворник
    Никой не може да опише Словото на Отца. Но когато То прие плът от теб, о Богородице, То даде съгласието си да бъде описано, и възстанови падналия образ в неговото първоначално състояние чрез съединяването му с божествената красота. Ние изповядваме и заявяваме публично нашето спасение в слово и образи. .

    Павел Флоренски
    Не е ли наивно самото съждение за наивността на иконата?

    Леонид Успенски
    Христос каза на апостолите Си: "Аз съм Пътя, Истината и Живота" (Йоан. 14:6). Празилният въпрос не е "Какво е истината?", а по-скоро "Кой е истината". Истината е личност и има свой образ. Поради това Църквата не само говори за истината, а също показва истината: образа на Иисус Христос.

    Защо Църквата придава толкова голямо значение на иконата? Иконата не е обикновен образ, нито декорация, нито дори илюстрация на Свещеното Писание. Тя е нещо по-велико. Тя е обект на почитание и е съставна част на богослужението. Църквата вижда в свещеното изображение не просто един от аспектите на Православното учение, а цялостен израз на Православието. Иконата, подобно на писменото и устното Предание, е едно от проявленията на Свещеното Предание на Църквата и както ще видим в изследването, иконата според учението на Църквата изцяло съответства на словото на Писанието. "Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа", казва Св. Василий Велики. А Отците на Седмия вселенски събор потвърждават тези думи и добавят, че "посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за едни и същи реалности."

    Абсолютно невъзможно е да си представим и най-малкото богослужебно последование в Православната Църква без икона. Литургичният живот и Тайнствата на Църквата са неотделими от образа... Често и с основание иконата се нарича "богословие в образи"...

    Църковното изкуство не само отразява живота на Църквата в неговата сложност и дълбочина, а е съставна част на този живот, тъй както клонът е част от дървото. Предмет на почитание, иконата не е просто предизвикана или вдъхновена от богослужението: те заедно формират единно цяло. Иконата допълва и обяснява богослужението, добавяйки влиянието си върху душите на вярващите... Ето защо както всичко в Църквата, църковното изкуство има двойно измерение: неговата същина е непроменима и вечна, тъй като тя изразява откровената истина, като в същото време тя е безкрайно разнообразна по отношение на изразните форми, в зависимост от различните времена и места.

  17. #67

    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    тук таме
    Мнения
    1 101
    И всички се водят все по една и съща книга....бла бла бла
    "въвеждането на предмет православно вероучение като ЗП в училищата от 1 до 12 клас."
    Ами ако има паралелки в които повечето са мюсюлмани и не искат да учат за вярата на "неверниците",както те се изразяват.

  18. #68

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38
    много просто изучават си ислям

  19. #69
    Не ме интересуват събори и светии. Думите на човек не значат нищо.

    Ще си стоя с Библията.

  20. #70

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38
    Богословие на иконата
    Преди император Лъв III да издаде официалните си декрети против иконите, Константинополският патриарх Герман I използвал аргументите на отците от Трулския събор срещу зараждащото се иконоборство, а именно:

    "Във вечна памет на живота и в плът на нашия Господ Иисус Христос, на Неговото страдание, на Неговата смърт, носеща спасение, и на изкуплението на света, което е резултат от тях, ние сме приели традицията да Го изобразяваме в човешкия Му облик, т.е., във видимото Му Богоявление, разбирайки, че по този начин прославяме унижението на Бога Слово".

    Според църковната история патриарх Герман I е първият, който застава срещу иконоборството.

    След като той напуска патриаршеската катедра под натиска на императора, защитата на иконите поема преп. Иоан Дамаскин. Въпреки географската си отдалеченост от Византия смиреният монах от манастира "Св. Сава" в Палестина успява да обедини православното становище във византийския свят чрез трите си известни слова в защита на иконите.

    В първото си слово преп. Иоан започва защитата си с представянето на христологически аргумент: "Аз представям Бога, невидимия Бог, не като невидим, а дотолкова, доколкото Той е станал видим за нас по причастност на плътта и кръвта." С този аргумент преп. Иоан Дамаскин обръща вниманието предимно върху промяната, която е настъпила в отношението между Бога и видимия свят, когато Той (Бог Слово) е станал човек. Само по своята премъдрост и воля Бог става видим, приемайки материално битие и чрез това придава друго (ново) достойнство на материята.

    В допълнение на този основен аргумент преп. Иоан Дамаскин обръща внимание върху това, че в Стария Завет са използвани образи, при поклонението в храма, които християните можели да интерпретират като прототипи на Христос. Но преп. Иоан подчертава, че е погрешно да се идентифицира иконата с прототипа, с други думи, осъжда идеята на иконоборците, които схващат иконопочитанието погрешно, т.е. че иконата е "Бог":

    "... след като Бог се е явил телом и е живял сред хората, аз мога да изобразя това, което е видимо в Бога. Аз не почитам материята, но почитам създателя на материята, Който е станал материя зарад мен, Който е приел живот в плът и Който чрез материята е постигнал моето спасение".

    Словата на св. Иоан Дамаскин за природата на образа са основоположни за приетото от Седмия вселенски събор (787 г.) вероопределение за култа към иконите. Тъй като е различна от Бога, иконата е обект на почитане или благоговение, а не на поклонение, което запазваме единствено и само за Бога. Това разграничение ясно разкрива, че не боготворим иконите (а ги почитаме), което често пъти неправилно се приписва на култа към иконите.

    Св. Теодор Студит и Св. патриарх Никифор Цариградски доразвили и уточнили богословските постановки на патриарх Герман I и на преп. Иоан Дамаскин.

  21. #71

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38

    Относон Почитането на Св. Икони

    ИМАМЕ ЛИ ОСНИВАНИЕ ДА ПОЧИТАМЕ И ДА СЕ МОЛИМ НА СВЕТИИТЕ И С ТОВА НЕ НАРУШАВАМЕ ЛИ 1-ТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД?^

    В първата заповед на синайското законодателство е дадена заповед да почитаме само единия Бог: "Аз съм Господ, Бог твой… да нямаш други богове освен мене", казва Господ на израилския народ. Когато, преди смъртта си, старозаветния законодател Мойсей се прощавал с народа внушавал му да пази тези заповеди твърдо и вечно с такива думи: "Слушай, Израилю Господ, Бог наш, е Господ един"/Втор.6:4/. При освещаването на Соломоновия храм, в молитвата, Соломон казва: "Да познаят всички народи, че Господ е един и няма други, освен него"/III-Цар.8:60/ С пълна яснота се утвърждава истината за един Бог и в Новия Завет. На въпроса на (зак…): "коя е първата от всички заповеди?", спасителят отговорил: "Първата от всички заповеди е: "Слушай Израилю!
    Господ, Бог е един Господ"/Марк.12:23-24/.
    В първосвещеническата си молитва към Бог Отец Исус Христос говори: “ Вечен живот е това, да познаят да познаят тебе, истинаго Бога” /Йоан.17:3/. Светите апостоли в мисионерските си пътешествия възвестявали единството Божие всеки път, когато е трябвало да обръщат в Християнската вяра многобожници-езичници.
    Макар в Стария Завет да няма точно определена заповед за почитане на праведници и за отправяне на молитви към тях, все пак е указано, че такова почитане не е против духа на Божественото откровение. Така сам Бог изисква от богоизбрания еврейски народ да бъде свет подобно на него: “Защото аз съм Господ, Бог ваш, осветявайте се, за да бъдете свети, защото аз съм свет”/Лев.11:14/. Заедно с това изискване Бог не веднъж удостоверява, че тези които се стремят към такава светост “са нему благоугодни”/ Прит.Сол.11.20/ и че “Господ обича праведни” /Пс.145:8/.Това ще рече, че тези които са носители на светостта са поставени на по-особена почит.
    Указания за почитане на свети праведници има и в Новия Завет. На своите ученици Исус Христос казва “Който приема вас мене приема, а който приема мене, приема оногова, който ме е пратил” /Мат.10:40/, или “който вас слуша, мене слуша и който от вас се отмята от мене се отмята, а който се отмята от мен, отмята се от оногова, който ме е пратил”/Лук.10:16/. Смисълът на тези думи показва, че носителите на божията правда, заслужават същата почит каквато се оказва на Исуса Христа и до колкото това е оказвано на тях, то и нему е оказано.
    В посланието си до Евреите св.ап.Павел им препоръчва “Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им”. Имайки предвид учението на Исуса Христа и неговите апостоли християните не могат да гледат към почитта на светите праведници друго яче, освен като свой свещен дълг за всички времена.
    Установената от апостолско време традиция да се оказва почит към прославилите се с праведния си живот свети мъже се забелязва още в най-ранните години от историята на християнската църква. За доказване на това служат установените от църквата. Още от самото начало, празници в памет на светите Божии угодници.
    В апостолските постановления, като се изброява в кои дни трябва да се работи и в кои да се празнува се казва: “Да не работите в дните на апостолите, защото те са били ваши наставници и са ви дарили с Дух Светий. Да празнувате деня на първомъченика Стефана и другите дни на светите мъченици, които повече са предпочели Христа пред своя живот”.
    През 2-ри век Християните от Смирненската църковна община свидетелстват за мъченическата смърт на епископ св.Поликарп Смирненски следното: “Ние събрахме костите му – съкровище по-ценно от многоцветни камъни и по-чисто от злато и ги положихме където трябва. Така че, щом стане възможно , ние ще почнем да се събираме с радост и веселие, и Господ ще ни съизвести да празнуваме деня на мъченическото му раждане, както и паметта на (си......), които са свършили подвига си, така и за поучение и за утвърждаване на бъдещите подвижници”. По същия начин и християните, които са били непосредствени свидетели на мъченическата смърт на св.Игнатий Богоносец, в началото на 2-ри век, определят ден в който да отдават почит към него. “Ние си забелязахме деня и часа, казват те, за да се събираме във времето на мъченичеството му, да имаме общение с подвижника и доблестния мъченик христов”.
    Според свидетелството на Тертулиан и св.Киприан Картагенски дните в които ежегодно се извършвало празнично чествуване на мъченици се отслужва света литургия. Узаконявайки повсеместно чествуване паметта на мъчениците, заедно с това Григорий Неокесарийски чудотворец наредил тези празници да бъдат придружени с особени духовни тържества.
    Постепенно в християнската църква се утвърждава традицията да се оказва почит към всички възсияли с вярата и живота си праведници и тези празници придобили точен религиозно-нравствен смисъл, които не били и не са в противоречие с почитанието оказвано към Бога.
    Свидетелства за почитане на светии и мъченици и за извършване на Евхаристийни служби в тяхна памет намираме в творенията на св.Василий Велики, св.Григорий Богослов, св. Григорий Ниский, св.Йоан Златоуст и други църковни отци.
    Освен оказваната богослужебна почит към праведниците в тяхна чест започват да се строят и храмове, параклиси и манастири, било на съответното място, където е пострадал съответния мъченик, било на други места в християнския свят. На прославилите се с праведния си живот светии започват да се (пр...?) жития и служби. За тях църквата определя в календара специален ден за чествувания. Образите на светиите започват да се изобразяват на икони, които също стават предмет на почитане и поклонение.

  22. #72
    Guest
    Тотален гърч за всеки пускащ идей за каквато ида е религия.
    Затова ходя и на СИП по религия, за да си правя пишка с водещия го...

  23. #73

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38
    Тотален гърч за всеки пускащ идей за каквато ида е религия.
    Затова ходя и на СИП по религия, за да си правя пишка с водещия го...


    би ли ми обяснил какъв ти е проблема с редовния час по религия?
    или по точно по Православно вероучение?

  24. #74
    Цитирай Първоначално написано от theolog
    Тотален гърч за всеки пускащ идей за каквато ида е религия.
    Затова ходя и на СИП по религия, за да си правя пишка с водещия го...


    би ли ми обяснил какъв ти е проблема с редовния час по религия?
    или по точно по Православно вероучение?
    Никой не може да те учи на вероучение. А и отде знаеш че преподавателите го разбират, или пък ще проповядвад според църквата? Човек сам открива истината за себе си, в училище е неподходящо.

  25. #75

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    38
    когато преподавателите са подготвени Богослови - ПРАВОСЛАВНИ - защо не????

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си