I.Увод: В живота на човека има много избори, в които всеки показва своя характер, своето виждане за света. Но съществува и предопределеността на съдбата, която никой не може да избегне. Това е и основната тема в драмата на Софокъл.
II.Теза:
МТ1: Съдбата на Едип е предопределена, той няма как да я избегне и не е виновен за това, което му се случва.
МТ2: Отговорността на свободния избор също е страна в конфликта, който героят води вътрешно. Тя е поставена под въпрос, защото Едип е разумно, мислещо същество, което иска да взима собствени решения.
МТ3: Сблъсъкът на предопределеността и индивидуалното мнение е основен мотив в драмата „Едип цар”. Опитвайки се да избяга от съдбата си, героят неволно я осъществява.
III.Доказателствена част:
МТ1: Предопределеността и неизбежността на съдбата.
Разсъждения Доказателства
Тирезий знае, че съдбата не може да бъде избегната.
Едип осъзнава своят неволен грях, който се е опитал да не извърши като дори е напуснал Коринт, но все пак е сторил, защото съдбата на човека не може да бъде променена. „И да мълча и крия – пак ще дойде то.”
„Роден съм аз безчестно, във безчестен брак/ живях и сам погубих кръвно близки!”,
„Веднъж ми каза един мъж, пиян, на пир,/ че не същински син съм бил на татко си”, ”предрече той:/ че ще лежа със майка си, че моят род/ ще гледат всички смъртни с отвращение,/ че родния си татко ще убия аз”, „Щом чух това, забягнах от коринтската/ земя”
Извод: Съдбата е непроменима, независимо от действията на човека.
Преходно изречение: Но съществува и правото на свободен избор.
МТ2: Едип иска да взема сам решенията за живота си, не може да се примири с предначертаното зло.
Разсъждения Доказателства
Опитът на Едип да избяга от предреченото.
Изборът на Едип – той сам решава да разкрие произхода си, обричайки себе си и близките си по този начин.
Вярата в правилния избор, който е правил през живота си. „Щом чух това, забягнах от коринтската/ земя”
„аз искам да разкрия потеклото си”, „всичко ще узная аз”,”Аз трябва да узная потеклото си!”
„Съдба – не ще ме опетни безчестие.”
Извод: Решенията на Едип го тласкат към предначертаното зло.
Преходно изречение: Сблъсъкът в „Едип цар” е типичен за всеки човек.
Разсъждения Доказателства
Съдбата, която не може да бъде променена.
Срамът на Едип, въпреки неволното извършване на греховете.
Ясното осъзнаване на Едип, че голяма част от нещастието му е предизвикано от собствените му избори. „Издебна те със зорък поглед Времето и то осъжда”
„Не знам с какви очи бих гледал татко си,/ когато ида в ада, между сенките,/ и майка си, злочестата”
„изгубих, като обявих да гоня вред/ безбожния, посочен от небесните,/ явен на вас като престъпник”
МТ3: Сблъсъкът на свободната воля и решеното от съдбата води героя до драматичната развръзка.Извод: Чрез решенията, които взима, Едип разбира, че е осъществил предреченото му.

IV.Заключение: Съдбата на човека не може да бъде променена, но тя е силно повлияна от изборите, които той прави през живота си. Чрез решението си да преследва убиеца на Лай, Едип предизвика собственото си нещастие и осъзнава всички грехове, които е извършил неволно.
Съдба и отговорност в “Едип цар” на Софокъл
(План за съчинение)
I.Увод: В трагедията “Едип цар” на Софокъл е описано една истинска човешка трагедия. Пиесата е посветена на анализа и себепознанието , което постига главният герой. Трагедиите на Софокъл демонстрират най-високо напрежение на трагическата ситуация и такова нейно разрешение, което откриваме и в тази пиеса.

II.Теза:В монодрамата “Едип цар” е изобразена една героична индивидуалност , която се изправя срещу своята съдба , предопределена от предсказанието на боговете. Той поема отговорност да бъде цар на един народ в невидение за своята тежка орис.

III.Доказателствена част:
Разсъждения

1.Съдбата , предначертания път на Едип от боговете
Цитати

“Ти гледаш и не виждаш бедата си” ; “Знаеш ли чий син си” ; “две клетви на баща ти и на майка ти” ; “за своя брак , чрез който не в пристанище си стигнал тук подир щастливо плуване” ; “едно ще си с баща си и с децата си” ; “баща и брат на рожбите си , убиец и наследник на леглото му” ; “Цар Лай получи някога вещание , че да загине му било орисано от син , роден от мене и от него” ; “Други бедствия и ужаси , и скръби ми предрече той: че ще лежа със майка си , че моят род ще гледат всички с отвращение , че родния си татко ще убия аз”

Извод: Едип се бори с непознатото с тайното , той е решил да открие виновника за нещастието на града.

Преходно изречение :Но наученато от него истина го кара да страда и да поеме отговорност за да спаси народа чийто истински цар е убил чрез бягството си.
Разсъждения

Отговорността за закрилата на един народ и бягстовото от предначертана му съдбата
Цитати

“Уви! Сега всичко е ясно , ясно е!

Да погледна ,Слънце ,за последен път !

Роден съм аз безчестно , във безчестен брак

живях и сам погубих кръвно близкия!”

“О, горко ми , горко! О , злочестият аз!” ; “целият народ да види тук отцеубиеца,.... греховно е!”

“Крещи ще бяга от града и в този дом не ще стои под своите проклятия.”


IV.Заключение: Драматургията на Софокъл худoжествено интерпретира от нова творческа позиция проблема за човека и съдбата. Изправен пред нея той трябва да направи избора дали да се бори или да се опита да избяга от нея. Но не винаги изборът на героя е правилен. Така авторът на пиесата представя една древногръцка трагедия , чийто основен проблем ще остане вечен.