Разбутах кошера с отровни пчели,
готова да понеса безмерно да боли,
но сякаш не бях меда, за който мечтаеха,
несподелени мечти край мене витаеха!

Разруших гнездото на орела бесен,
исках света за мен да е тесен,
а той ме понесе далеч над горите,
сякаш да видя на хората съдбите!

Счупих огледалото, носещо щастие,
а сякаш света ми дари пълновластие,
да виждам отвъд плътта до сърцето,
да летя без крила под небето!

Погубих и последните парчета надежда,
но май любовта до прашинка се свежда,
малка частица, а в същност безкрайна,
пиянство вълшебно, радост омайна!