Да, русначе, съгласна съм. Да кажа първо - събмисив съм.

Ам, аз като цяло визирам бондиджът, ударите, болката (макар че все още не съм сигурна до каква степен бих могла да издържа), унижението, обожавам мисълта, че съм нечия. Искам да знам, че ме притежават. Заповедите задължително присъстват. Иначе обожавам лекото душене - сякаш държи живота ми в ръцете си. Той е моят Мастър и той решава дори кога да дишам.

Яд ме е само, че още си нямам нашийник, но смятам скоро да се сдобия с такъв.

Бях ли достатъчно конкретна?