Цитирай Първоначално написано от didomido
Може ли някой да ми дръпне Гняв и помирение в Илиада от помагало

или една от тея теми

1. Трагичното величие в образа на Хектор
2. Илиада - епопея за силата и слабостта на човека
3. Илиада - енциклопедия на човешкия живот
4. Ахил - отвъд героизма
Ето:

Гняв и помирение в Илиада

Поемата „Илиада”на Омир е написана по време на така наречените тъмни векове. Тя е част от „Троянския цикъл”, които представлява сбор от митове расказващи за Троянстака война. Но Омир не поставя акцент върху съдържанието на самара воина и върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт. Вниманието ни е насочено върху нравственaта същност на воина. Основната тема която описва Омир в Илиада е темата за гнева и помирението.
Мотива за гнева бива заложен още в първия стих на първата песен:
“Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,...”
Омир създава много реалистични и достоверни герой. Много умело успява да покаже развитието на яросния им гняв, последван от пълно помирение и прошка. В цялото произведение първичния необоздан гряв и смирението вървят ръка за ръка. Главните причини за проявяванен на гнева в „Илиада” са жаждата за мъст и като защитно стедство за честа и достоинството на героите. В цялото произведение героите са подложени на гняв а след това и на помирение, но най-ярко сред всички се откроява гнева Ахилов.Темата за гнева се поставя още в началото на поемата, в 1ва глава при спора между Ахил и Агамемнон. В този спор ахейският цар Агамемнон и войнът Ахил богоравен, става ясно, че геройте държът на честа си и са готови да я защитават на всяка цена.
Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:
„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!”
Ахил исразява своя гибелен гряв с заплахи и обиди към царя, след като честа му е засегната.
Думи обидни веднага Ахил Богоравен отправи към Агамемнон Артеев, Не сдържайки никак гнева си:
Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!...”
Героите никак не сдържат гнева и обидата си и това им придава достоверност.
Агамемнон заплашва героя, че ще го лиши от наградата му, тъй като царя е принуден да върне своята девоика за да умилостиви Аполон. В свадата между двамата герой проличава яросния им гняв, които все пак бива превърнат в смирено помирение. Въпреки, че гневът на богоравният Ахил е яростен и свиреп, тои все пак го овладява и това раскрива величието в Омировите герой. В този спор между героите гневът е естествен резултат от накърняването на достоинството и престижа им като тяхна най-висша ценност. Макар гнева в Илиада да е описван като стихиен и пагубен, тои не е нещо лошо. Често тои е следствие от чисто човешки инстинкт за самозащита и отмъщение. Мотивът за отмъщението често присъства в произведението. В 22ра песен този мотив е много ясно изразен. След смърта на Патрокъл, Ахил жаден за мъст и обладан от разрушителен гняв, тръгва срещу убиеца му Хектор. Пагубния стихиен гряв на отмъстителя взема за жертва Троянския защитник Хектор и причинява много страдание на народа му. Но само с убииството Ахил не чуства задоволство и продължава да търси отеха сквернеики тялото на убития. По-късно гневът му бива насочен и към бедния опечален баща Приам, които идва за да моли Ахил да смири гнева си и да му позволи да погребе сина си. Тук се създава развръската на Омировата поема. След расговора между опечаления баща и гневния войн, стихийния разрушителен гняв бушуващ в Ахил бива помирен и приведен в смирение и молби за прошка. Маската на груб и отмъстителен воин на отмъщението бива заменена от истинската съшност на всеки човек, която е да проявява състрадание, да дава и да търси прощка. Ряското преминаване от стихииен и неконтролиръем гняв в смирено помирение, раскрива величието на върховните воини способни да протават и да испитват съшаление. Това прави Омировите герои да изглеждат достоверни и реални в лицето на обикновенните читатели. Контрастът между двете краики чуства, и преминаването от едното в другото без какъвто и да е преходен момент напомня ексцентричността на Омировите богове. Според него те също бързо и без колебание преминават от едно желание в негожото противоположно.
Основната тема в поемата на Омир много добре е вплетена в мотива на воината, като неизменна част от нея, защото без гняв няма воина и без помирение няма мир. Омир успешно рисува своите герои така, че те да са достоверни за читателите и да слижат за пример за идеал на древно гръцките герои от времето на Троянската воина.




Трагичното величие в образа на Хектор

В поемата “Илиада”, състояща се от 24 песни, Омир разкрива важни страни от психологията на древните гърци като военните сцени заемат голяма част от епическото изображение на Троянската война, но има и сцени на мирния живот и бит, които покоряват с реализма си и рязко контрастират на ужасите на войната.
За Омир е важно да разкрие облика на доблестния и горд воин чрез драматични битки, като личните интереси все още имат превес пред тези на общността, в недрата на която неизбежно се заражда и протестът.
Сред героите на поемата се открояват образите на Ахил и Хектор като две проявления на героичното начало, заложено в човека,носещи внушението за трагизъм и величие на силната личност, поставена на изпитание от сложността на историческия момент.
Образът не Хектор е трагично величав, защото той изпълнява патриотичния си дълг въпреки съзнанието за обреченост.
Хектор няма божествен произход и оттук произтича и трагичната му обреченост. Той е син на троянския цар Приам и на Хекуба. Хармоничното съчетаване на физическа и нравствена красота при Хектор го превръщат в идеал за човек и воин. Той е млад, силен, горд, с изострено чувство за дълг и чест, непозволяващо превес на личните интереси над колективните, и това го прави достоен водач на троянските воини.
В шеста песен на поемата образът на Хектор е обогатен и предаден психологически вярно и с дълбок драматизъм чрез отношението му към любимата жена и син.Драмата на Хектор е в мъчителното раздвоение между любов и дълг, защото той е нежен и любящ съпруг и баща, но дългът пред троянците е над всичко.
Сцената на прощаването между Хектор и Андромаха е разтърсваща с изявата на човешка драма и пластична в уловените жестове на взаимна обич.Андромаха предчувства близката гибел, съзнава предрешената съдба на своя любим Хектор и има своето право да го възпре, въпреки че той изпълнява патриотичния си дълг.



“Илиада” – епопея за силата и слабостта на човека

Описана като "превъзходна енциклопедия за живота на древните гърци", "Илиaда"представлява една творба, наситена с емоции, битки, величие и смелост, човешка сила и слабост. Омировото призведение не е просто история на Троянската война, то разкрива чувствата, мислите, действията, начина на живот на елините. Именно в това се състои художественото и богатство. Героите в "Илияда"са описани като борбени,силни,красиви и решителни личности.Те държат на честта и доблестта си, щастието им се изразява в caмoyсъвършенстването им, в това да осигурят подобаващ начин на живот за семейството и близките си. Те намират щастието в свободата, славата, гордостта и непреклонния човешки дух. Нещастието им се изразява в моментите, в които те осъзнават, че не са толкова силни, колкото биха искали, в моментите, в които не могат да прогонят мъката си или когато усетят горчивия вкус на провал. Даже и най-силният духом човек изпитва моменти на трудности. Моменти, в които дори силата на духа и борбения характер не могат да му помогнат да излезе от това състояние. Така е и с героите в "Илияда". Те живеят в един свят на битки и героизъм, свят, в който непрекъснато се доказват и в който трябва да бъдат силни всеки миг от живота си. А това е невъзможно. Рано или късно проблемите натежават и дори смелостта не може да им помогне. Нещастието е мотив, който присъства в творбата, редом до щастието. Ясно е изобразен в шеста песен - сбогуването на Хектор с Андромаха. Хехтор бива изправен пред словен избор, трябва да избира между разума и сърцето. Той знае, че може да умре, знае, че може никога повече да на види жената и детето си, но въпреки това избира да рискува, защото желае да се бори с враговете си, а не да бяга от тях. В този момент нещастието се поражда от чисто човешката слабост на героя - трудно е да се сбогуваш с най-скъпите ти хора, дори за силен човек като Хектор. Скръбта изпълва не само неговото сърце, Андромаха знае каква е очакваната разкръзка, знае, че е много вероятно да не види повече съпруга си, но не може да го застави да остане с нея, защото го познава. Разбира го и не желае да го промени, знае, че борбеният му дух няма да го остави да се предаде пред опасността. Раздялата между двамата влюбени е момент на върховно нещастие, но само по себе си е подтикнато от желанието на Хектор да осигури щастие на семейството си, слава и уважение. Така би умрял щастлив, а това усмисля нещастната раздяла. Живеейки живот, изпълнен с войни и смърт, няма как да не усетиш горчивия вкус на нещастието. Загубата на приятели, роднини, любими те изгаря от вътре.Така е и с друг герой от епическото произведение -Ахил. Приятелят му Патрокал бива убит. Наранен и разгневен, той изпитва чувство на дълг да отмъсти за убийството му. Обект на омразата е убецът - Хектор. Единствено отмъщението може да намали нещастието. Наред с мъката, древните елини са изпитали и щастие. Щастие от победата, щастие, породено от гордостта от силните войни. Образите на героите в "Илиaда"са силни, снажни, непоколебими. Щастието си често пъти свързват със себеосъвършестването си, те желаят да бъдат достойни хора, не скланят глава пред нищо и никoй, смелостта е водеща за тях. Славата от постиженията им поне малко успява да облекчи мнoгoто нанесени душевни и физически рани. Взирайки се в очите на малкото си дете, Хектор съзира искрица надежда. Той знае, че славата, която спечели, ще се прехвърли на наследника му. А така ще постигне безсмъртие, името му ще остане във вечността, а в този слючаи нещастието си струва. Радостта и тъгата винаги са вървяли ръка за ръка, винаги са танцували своя болезнен, но красив танц. Както ние, така и елините са се сблъсквали с тях. Нещастието им си е струвало, защото днес ние - младото поколение с интерес четем историята за подвизите им, исотията за живота и характерите им, историята за Троянската война - "Илиaда".



Поемата „ИЛИАДА” – енциклопедия за живота на древните гърци

„Илиада” е първата епическа поема, начало на прехода от устно към писмено творчество. В нея Омир събира голяма част от старогръцките митове, отразяващи древната представа на елините за света и порядъка в него. Широтата и многопланността на епическото изображение позволяват изграждането на комплексна представа за живота и мисленето на древните гърци.
Омир създава образите на велики герои, водачи и пример за съвременниците си. Персонажи като храбрия Ахил, всеотдайния Хектор, безстрашния Агамемнон събират в себе си високо ценени черти от човешкия характер. Едновременното изграждане на битието на елина в мир и война в шеста и осемнадесета песен е израз на ценностната му система. Появата на междуличностни конфликти като този между Ахил и Агамемнон, както и създаването на сложния вътрешен свят на героите, е признак за духовното израстване на елините и промяната в идеала им за личност. По този начин „Илиада” се превръща в своеобразна енциклопедия за битието и мисленето на древните гърци.
Като първа литературна творба, „Илиада” се отличава с типични композиционни особености- първа песен е завръзка, кулминацията е двубоят между Ахил и Хектор, а развръзката е откупуването на тялото на троянския герой. Поемата обаче далеч не е съвършена-действието многократно се забавя или се препраща към минали събития. Въпреки че придават тромавост на изказа, ретардацията и ретроспекцията въвеждат представата на древните гърци за света по времето на Омир и преди това.
Още първия стих на поемата представя темата за справедливия гняв на Ахил:
Музо,възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев
Който донесе безбройни беди на войските ахейски...
Героят се противопоставя на „властния цар” Агамемнон, поискал за награда Ахиловата робиня. Чувството а справедливост и храбростта на Ахил се открояват сред другите вождове. Той е не само физически силен като Херакъл или Персей, а изпъква със забележителни духовни качества. Това е и поводът да бъде издигнат на пиедестал като модел на поведение. Но въпреки силния си гняв, Ахил се вслушва в словата на Атина Палада, която го съветва да накаже Агамемнон само с думи. В постъпката му проличава способност да се владее и преклонение пред боговете-още черти от идеала на елина за герой. Сляпото доверие в поръката на Зевс показва все още важното място, което заемат божествата в света на древните гърци. Първа песен представя част от разбирането на елините за силна личност и голямото значение на митологията в тяхното битие.
Шеста песен описва срещата на троянския воин Хектор със съпругата му Андромаха. Неслучайно тази среща се състои на Скейските порти, които представляват граница между света на войната и на мира. Андромаха умолява мъжа си да не прекрачва тази граница, тъй като й е едничката и опора в живота. Това проличава от думите: ”Хекторе,ти си ми баща,ти си ми майка…”. Във вътрешния свят на героя се заражда конфликт между необходимостта да защитава семейството си и нуждата да бъде до него. Водачът на троянците няма избор-макар да не желае да се бие, той е длъжен да застане начело на войските и да брани родината си и щастието на всички в нея. Този избор е израз на разбирането на елина, че войната и мирът са неразривно свързани-мирът се постига само чрез война и може да бъде опазен единствено с нейните средства. Образът на Хектор като смел и отговорен водач допълва идеала за личност на древните гърци.
Осемнадесета песен е изградена чрез ретардация. Изработването на доспехите на Ахил и изрисуването на щита му заемат централно място в описанието. Хефест изковава върху щита пълна картина на света на древните гърци,включващ макро- и микрокосмоса им. В центъра на изображението се намира макрокосмосът, който съдържа:
…земята,небето,морето,
Неуморимото слънце наред с пълноликия месец,
Всички съзвездия,дето обкичват небето високо…
Тази картина представя Вселената в нейната цялостност. Омир изтъква добрите познания на елините по астрономия, изреждайки звезди и съзвездия, но и примитивната им представа за Земята като плоскост, заобиколена от вода. Около това изображение се намира микрокосмосът на античния човек,който включва частния му живот-сватба и съд, мир и война, труд и веселие. Хефест изобразява паралелно два града-в единия цари веселие, вдигат се сватби, а проблемите се решават по мирен път. Другият град е под обсада и е миниатюра на обсадата на Троя. Чрез едновременното им изграждане и контраста помежду им Омир отново изтъква ненарушимата връзка на мира и войната с битието на елина. Описаните оран, жътва, гроздобер, животновъдство създават представа за мирен труд, който доставя радост и удовлетворение. Със завършека на изграждането на картината върху щита на Ахил с хоро и весела музика се утвърждава идеята, че животът тържествува над смъртта и нещастието. Светът на елина, представен в осемнадесета песен, е свят на пиршества и веселие, подкрепени от военните придобивки.
Двадесет и втора песен заема значително място в поемата, сблъсквайки две контрастни страни от представа на елина за героизъм и мъжество. Това са Ахил и Хектор, най-отличилите се воини на двата лагера. В характеристиките им се откриват много общи черти като божествения произход, изтъкнат чрез многобройната употреба на епитети като „богоравен”, „богоподобен”, „светъл” и т.н. Хектор притежава физическа красота и сила, но и лидерски качества:
Сила и смелост пробуди у всеки троянец…
Хектор, подобен на мъжеубиеца Арес,
Свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци.
Силата на Ахил пък личи повече с неговото отсъствие - когато той напуска боевете, разгневен на Агамемнон, гърците започват да губят надмощие. Общите черти на Ахил и Хектор изразяват значимостта на физическата сила, лидерството и стремежа към слава на древните гърци.
Контрастът между образите на двамата воини показва различните лица на героизма. Ахил участва в боя, за да спечели вечна слава. Той знае,че е обречен на гибел, но предпочита кратък и славен жизнен път пред дълго и безсмислено битие. Хектор защитава родния си град, честта и щастието на семейството си. Той воюва по принуда, но не забравя своя дълг. В решителния двубой срещу Ахил влиза от чувство за вина, че е повел войските срещу по-силен противник. Хуманността е предопределяща в характера на Хектор, затова и когато не е на бойното поле, непрекъснато е сред семейството си. Главни черти за Ахил пък са неговото чувство за собствена чест и отмъстителност. В първа песен гневът му става причина да напусне ахейския стан. Воинът се връща в боя чак когато приятелят му Патрокъл е убит. Тогава гневът на Ахил се пренасочва към „убиеца зъл”, Хектор, придобива епичен размах и довежда до жестоко убийство и поругаване с тялото на врага. В кулминационния момент на двубоя двамата герои проявяват типичните си качества: човечният Хектор приканва Ахил да се закълнат победителя да не осквернява тялото на победения. Ахеецът е обхванат от унищожителен гняв и не може и да помисли за подобно предложение. Това личи и в думите му:
Хектор омразен! За договор нищо недей ми продумва!
Най-важните черти от характерите на двамата герои, изразяващи идеала на елина за личност, остават устойчиви на времето, независимо от сменящите се ценностни системи.
„Илиада” е емблематична творба, заемаща значително място в живота и мисленето на древните гърци. Векове наред поемата е била своеобразна Библия за античния човек, даваща му модели на поведение и образци за изграждане на характера. В „Илиада” неразчленимо са свързани авторско слово и митология, които представят мисленето на елина в две различни епохи. Вниквайки в нейното съдържание, съвременният човек открива, че творбата е енциклопедия не само за светоусещането на античния човек, но и за промяната и духовното издигане на идеалите му във времето.



Ахил и Хектор – двете лица на героизма

В поемата „Илиада” се разказва за живота на древните гърци и най-вече за войните, които те са водели. Войната е присъствала в живота на древните гърци. Мястото на мъжа е било на бойното поле с меч в ръка, а мястото на жената – у дома.
Двете лица на героизма в „Илиада” са Ахил и Хектор. Тези два Омирови героя са главни в тази поема. Те много си приличат, но в същото време са много различни. Ахил е водач на елините, а Хектор – на троянците.
В първата песен на „Илиада” се разказва за това как след поредната битка на елините с троянците и победата им над тях славните водачи се събират и разделят спечеленото през целия ден на полето по-между си. Наградите, които получават водачите, са скъпоценности и най-важното нещо – жените. След подялбата Ахил се прибира в шатрата си недоволен от това, което е получил в сравнение с Агамемнон и поради това се затваря и отказва да се бие повече. Тук са разкрити лошити качества от Ахил – полубога. Той изпитва завист от това, че не на него са дали Бризеида. За елините Ахил е съвършен, но всъщност не е точно така. Той е коравосърдечен, завистлив и още куп други лоши качества, които не са разкрити пряко в творбата.
Ахил е полубог и е избрал кратък, но славен живот. Троянците много се боят от него и дори бягат като го видят. Ахил е красив на външен вид и никога не трябва да изпитва страх, защото колективът вярва в него. Неговите доспехи са изковани от бога Хефес.
След като Ахил отказва да се бие, троянците си вдъхват кураж, че могат да надвият елините, когато Ахил го няма и наистина става така. Патрокъл, обаче, най-добрият приятел на Ахил, взима блестящите доспехи, облича ги и отива на бойното поле, представяйки се за Ахил. За нещастие Патрокъл бива убит и Ахил много страдал и плакал. Това, че Ахил плаче показва неговата слабост, но елините не виждат това. Патрокъл е убит от водача на троянците – Хектор. След като погребват приятела на Ахил, както подобава, полубогът облича новите доспехи, изковани от Хефес, и отива на бойното поле с целта да убива, колкото се може повече. Тук проличава злобата, яростта, омразата, която Ахил изпитва към Хектор.
В шеста песен на „Илиада” се разказва за сбогуването на Хектор със семейството му. Той много обича сина си Астианакс и жена си Андромаха, но въпреки това той трябва да отиде и да защитава стените на Троя. Хектор е един трагически герой в „Илиада” – също както и Ахил. Неговата съдба е предоопределена – да умре на бойното поле. Той трябва да направи много по-труден избор от Ахил – дали да остане при семейството си, или да отиде и да се бие срещу Ахил. Но заради колектива избира да умре от меча на Ахил. Хектор е любимото чедо на Омир. Той има повече човешки качества от Ахил. Преди да излезе на бойното поле срещу Ахил, се страхува, защото знае, че не може да победи един полубог, но този страх трае само няколко секунди. Той има за какво да живее – семейството. Границата между семейството и битката са Скейските порти. Там се сбогува с Андромаха и Астианакс и отива на сигурна смърт.
В двадесет и втора песен се описва битката между двете лица на героизма. След като се среща очи в очи с Ахил, Хектор започва да бяга около стените на Троя, гонен от страшния, бизмилостния и непоколебим Ахил. Тук се показва човешкото качество на Хектор – страхът. Не след дълго Хектор се изморява да бяга и Ахил го настига. В битката оцелял само Ахил. След това той завързва тялото на Хектор за колесницата си с започва да обикаля около стените, влачейки тялото на Хектор. Приам, Андромаха и всички близки плачели жалостно за Хектор. Тук се показва колко коравосърдечен, зъл и подъл е Ахил. След това Ахил се връща при шатрата си.
В двадесет и четвърта песен Приам (бащата на Хектор; царят на Троя) отива при Ахил, за да откупи тялото на Хектор и да го погребат, както му се полага. Приам минава през всички елини, без дори да го усетят, защото боговете го закрилят, те са на негова страна. Ахил го допуска при себе си и го изслушва. Приам говори постоянно за Ахиловия баща – какво би направил той, ако с неговия син се било случило същото и още куп добри и размекващи дори и леденото сърце на Ахил неща. Тук той показва човечност и разбирателство от страна на Приам. Ахил заповядва да измият тялото на Хектор, да го намажат с благовонни масла и да го предадат на родителите и семейството му, за да го погребат, както подобава за един герой.
В крайна сметка се оказва, че тези , две главни героя не се различават толкова. Те се бият и сражават за колектива, но Хектор се бие и за семейството си. Те са двете лица на героизма в очите на древните гърци и в очите на Омир. Те са достойни да бъдат наречени герои, макар и че най-накрая и двамата са мъртви. До последно те се държат като истински войни.