Аз не смея да кажа за какво мечтая. Дори ме е страх да си го мечтая, защото, ако не се случи... бе, не знам, на този етап животът ми буквално ще се обезсмили, ако мечтата ми си остане само мечта.

И така сякаш са ме затворили в малка и тъмна стая, блъскам се в стените или пък си седя кротко в ъгъла и не знам кое е по-добре - да убия тази мечта, докато е още в зародиш или да си позволя да летя и да си вярвам, докато друг не я смачка (евентуално). Страшно е. Затова мразя да мечтая.. по дяволите, много мразя.

Но каквото и да стане - ще се справя, защото очаквам всичко - от най-хубавото до най-лошото.