Пф, има такава тема! Спомням си даже, че тогава си направих труда да напиша доста изчерпателен отговор...
Обичам го заради блясъка в дълбоките му кафеви очи.
Обичам това, че ме обича такава, каквато съм, и постоянно ми повтаря и ми доказва, че съм най-добрата за него.
Обичам това, че се стреми да ми угоди, дори и да не съм пожелала нещо гласно.
Обичам, когато ме погледне за миг, после затвори очи щестливо и ме притисне до себе си.
Обичам страстта, с която ме гледа, с която прави всичко, за да ме зарадва.
Обичам това, че винаги е готов да ме защити и предпази от несгоди, че заедно с мен се стреми да имаме повече свободно време за двама ни и му харесва да прекарваме всяка свободна минута един с друг, че дори и нещо, за което говоря, да не го интересува, да ме слуша внимателно и да се включва в разговорите, обичам начинът, по който ме целува, по който ме прегръща, по който се държи с мен...
Обичам го, защото никога не съм обичала някого толкова силно, не съм вярвала на някого толкова дълбоко, не съм споделяла толкова много на никого, колкото на него, какти и той на мен...


И все пак, дори до утре да изброявам колко много значи той за мен (защото ме съмнява да не може да стане ), неоспорим е фактът, че го обичам и няма какво да го промени.