Хахаха, не те интересува и все пак ми пишеш, и ми пишеш. Много се докачаш на тая тема с парите и работата – явно нещата не са толкова на добре, колкото се опитваш да ги изкараш. Било и много лежерно – е, да, като мама тича е адски лежерно. Когато трябва да свършиш нещо сам става малко тегаво, ама какво пък, ще свием един джойнт и те проблемите ще се оправят от само себе си.
Виж, аз обаче не ти прощавам, дето ти говориш за мене на кило. Нито знаеш кой съм, нито знаеш какво работя и все пак от три изречения ти направи генерален извод за мене, разкости ме на парчета. А какво ако бачкам в Лондонското сити, получавам шестцифрена заплата на година (без да броим бонуса) и утре се качим с няколко колеги на самолета, дойдем в твоя бар/кафе, напием се като кучета и го потрошим? Полицията ще ни арестува за 2-3 часа, докато се обадят адвокатите (които взимат по 600 паунда на час), ще ни пуснат, на сутринта ще сме в самолета за Лондон, обратно към лудите пари, а ти ще останеш да се чудиш как да оправиш бакиите, нали? Е, няма как – животът не може винаги да е приятен.