Значи... в момента се зарибяваме с едно момиче от даскало! Много е красива и аз много я харесва... за външния и вид има много скрит характер, срамежлива и леко притеснителна, но добра и весела
та относно темата какво бих и написал... ами редовно и пиша например... да речем ако я боли коремчето просто я карам да забрави и така.. и да се върнем.. ще ви постна една от "творбите ми" не е нещо особено но върши работа!


Бавно сядаш на компютъра във вкъщи.
чудно, защо личицето ти се мръщи!?
Питам те нежно какво те боли.
А ти мe поглеждаш в моите очи!
И казваш ми жално, с болка в гласа
"Боли ме корема, не мога да търпя"
Тогава ми идва идея една.
Да помогна на тебе,веднага, сега!
Доколкото каза преяла си май...
Отивам и правя ти топличък чай.
Отпиваш си глътчица, отпиваш си две.
Но, уви не помага болката да спре!
Решавам да взема дратични мерки в тоз час!
Запретвам ръкави, приготвям се аз!
И бавно поставям те легнала меко
На леглото до мене, май пише "Ивеко".
Повдигам ти дрешката леко нагоре
Ще мине тъгата, помни го партньоре!
Едната ми длан те нежно докосва.
Студена оказа се, това те ядосва!
Неловък момент...какво да ти кажа!
Стоплих си другата, положението да замажа.
И тя намери си своето място.
Над пъпчето мисля, или беше отдясно...
И ето започваме леко масажа
като стриктно внимавам да не мина "етажа"!
Внимателно врътках, натисках и търках.
От гледката славна се едва не побърках.
*Момичето,странно, взе да пъшка
но видя се в нея душата мъжка!*
Усещам, че спада, олеква ти май.
И ето, че виждам на историята край...
За жалост така е... изпълних молбата!
Да призная чесно, тежи на душата!
Прекрасно и финно бе твойто тяло
Такъв шедьовър се нийде видяло!
Е ,за край на масажа пак плавно поставям
дрехата на мястото и твоя поглед улавям....
Красив бе той като майска роза,
Защо ли не взех да пиша във проза...
И обзе ме странно усещане, но какво е това!?
Подутинка ли виждам на твойта уста!?
Усещам се смутно, че гледам припряно,
А ти се усмихваш и ме гледаш засмяно.
Отместих си погледа, съзрях те отново,
Когато ти казах, че всичко е готово.
Ти се усмихна и каза мерси!
И отново с радост таз стая украси.
Но уви отново съзрях твоите устни прекрасни
Неволно обзеха ме мисли ужасни..
Бях погълнат, замаян от неземна красота!
Изведнъж се сепнах: излезнаха думи от твойта уста.
“Усещам болка и дразнеща тя е
Защо се прехапах, да му се не знае…”
Погледна ме мило, сякаш ми казваше нещо
А отвътре си чувах „целуни я”, звучеше зловещо.
Смутно ми беше, срaмно да кажа..
Но как такава оферта да откажа!
И минаваме вече към фазата страшна
Да излекувам болката, била е ужасна
Малко скъсявам дистанцията, плавно…
Наведох се леко, докоснах те бавно…
Отместих ти нежно косата назад
Ситуацията взе неочакван обрат..
Усетих веднага аз твоята болка
Когато целунах те, в ритъм на фолка.
Преслава ли беше,честно, не знам
Радвам се просто че бях там.
Та мина секунда, резултат няма
Това си беше истина пряма.
Повторих, потретих опита аз
Включи се Деси и тя в тоз час.
Взаимно работехме над проблема особен
Дали това ще ми остане за спомен...