- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Моята стая
Моята стая
Във моята стая
Крехки са сивите лъчи.
Тяхната омая
Шепне ми: „Всичко забрави.”
Във моята стая
Прокоп сляп към душата
Тихичко копая.
Изгарям светлината.
На лъчите зноя
Обгръща ме в мекота.
Сетен ми покоя...
На духа, а и на плътта.
И живот тука няма
Така съм си избрал.
Само огромна рана.
Нямам тежест. Умрял.
Във моята стая
Тихичко ще загина.
Под сива омая
Кротко ще се спомина.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."