Моята стая

Във моята стая
Крехки са сивите лъчи.
Тяхната омая
Шепне ми: „Всичко забрави.”

Във моята стая
Прокоп сляп към душата
Тихичко копая.
Изгарям светлината.

На лъчите зноя
Обгръща ме в мекота.
Сетен ми покоя...
На духа, а и на плътта.

И живот тука няма
Така съм си избрал.
Само огромна рана.
Нямам тежест. Умрял.

Във моята стая
Тихичко ще загина.
Под сива омая
Кротко ще се спомина.