- Форум
- По малко от всичко
- Тийн Учител - есета, теми, съчинения...
- Защо се записах да уча българска филология - есе
Боже, ако наистина учиш българска филология...и не можеш да си напишеш такова есе, не знам как си влязла изобщо![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Можеш да пишеш, че обичаш българския език, че той е много разнообразен и красив и това е причината да искаш да го усвоиш по-добре. А българската филология ти дава тази възможност. Тя ти помага да обогатиш културата си и да се изградиш като личност.
Може да използваш нещо от тук:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=22925
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=26630
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=106215
и това като идея, но трябва да го обработиш, да стане на по-висок стил:
Още от много малка писаното слово ми е слабост. Научих се да чета, когато бях четиригодишна в детската градина и четях приказките на конвейер, само малко да позабравя някоя приказка и започвах отново да я чета. Много обичах да чета. И в часовете по литература, когато имахме да пишем разни съчинения, винаги ми е доставяло страхотно удоволствие, дори си измислях собствени приказки. И впоследствие, когато се чудих какво да кандидатствам – филология или журналистика, тогавашната ми шефка – Мариана Великова, която стана и моя кръстница, ме посъветва, че филологията е наука, а журналистиката е занаят. И така избрах да уча българска филология. Сега, подготвяйки се за изпити, пак чета страшно много и непрекъснато си казвам: ”тази книга е страхотна”. Има много хубава българска поезия и сякаш българите не й обръщат необходимото внимание, главно се концентрират върху прозата и поезията остава недооценена. Мога да ти изрецитирам едно стихче на Багряна, което е много простичко, но всъщност съдържа истината за живота.
Ето ти един откъс от интервю...по промени го малко там с шефове кръстници Wink
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)