- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Скитника
Живял някога ,някъде един човек.Той живял далеко от очите на хората ,бил сам.Никой никога не се е сетил за него.Роднините незнаели дали е жив ,незнаели ,че съществува.Загубили следите му в миналото. ,,Щастливеца'' стоял в онази стая така светла , с цветя и красиви неща ,но била толкова тъмна и пуста,липсвал живот в нея .Не се чувало нищо освен капките дъжд по покрива.Самотата убивала човека.Загледал се той в една от стените.Гледал и мълчал.Виждал онова красиво минало.Знаел ,че то никога няма да се върне.
Онзи си мислел за красивите неща в живота,те били малко.Може би никога не е бил истински щастлив,но живял.Борил се ,със болката ,страданието ,разочарованието и нещастието в живота.Борил се ,за загубена отдавна кауза.Дъжда неспря ,напротив стана по силен, сякаш искаше да влезе през покрива и да убие самотника с капките си.Да го удави ,да умре ,да го отърве от цялото това страдание наречено живот.
Но покрива не се предаде,пазеше своя стопанин.Самотника се премести от стената и каза тихо: ,,Как си?’’ –попита той своето отражение в огледалото което не бе чистено от години.Стоеше в антрето само ,може би и то забравено от бог ,също като притежателя си.
-Добре!-отвърна отражението.
-Нима?-промълви човека-Какво те кара да се чустваш добре?
-Ти?Дойде до мен и се погледна.Това ме прави щастливо.-грейна изображението.
-Стига!Погледни се . . . . . . никой не се е гледал в теб от години!Стойш в антрето като сувенир от миналото.Нима това ти харесва?-измърмори човека.
-Да!-обясни то- Радвам се ,че съм още при теб ,а не си ме захвърлил ,в някоя пропаст.А ти ,защо говориш с мен? Нали знаеш ,че съм във въобръжението ти?-полюбопитства веселото отражение.
-Незнам.-прошепна разсеяно ,,щастливеца’’- . . . . . . незнам нищо.
Следва продължение . . . . . .
Първоначално написано от ScionOfStorm