Будилника звънна.Това беше най-отврътителното нещо което мразеше той.
-Събота сутрин ,да чуеш будилник това е лудост!-развика се той на себе си!
-Да лудост е!- възкликна отражението и седна на стола до леглото.-Бисквитка?-попита то.
-Благодаря ,но не искам.-отказа мъжа.
-Е супер ,ще има повече за мен!-зарадва се шантавия му приятел и налапа бисквитките.-Ам къ`е ши оти`aш?-попита то с пълна уста.Парченца малки бисквитки се разхвърчаха навсякъде като патрони от къртешница.Оцелваха човека ,леглото лампата ,но на всички съдбата им в крайна сметка беше една и съща . . . . . . на пода.
-До града! – отговори самотника.-Притеснявам се как ще стигна до там?
Отражението зяпна с отворена уста.Бисквитките падаха една по една , като застреляни патици на пода.Но то продължи да гледа с възможно най-смешната и глупава физиономия.Отново налапа пет бисквитки на веднъж и се опита да говори.
-Ни ша притесня`ай за дреболий.Ши наме`иш отняк`де префоз.- успокой го то.Отново се разигра сцената с парашутистите бисквитки. Всички си летяха накъдето им падне.
-Стига яде!-направи забележка скитника на приятеля си.-Виж какво правиш на пода!-каза с по-строг глас и посочи пода.
-Тва ли? Ни ша притесня`ай и за т`а.Опитват са да пре`земат пода , бискфитките са фойници!Ши му напра`ят прев`ад ..- почна да мляска и си падаха още бисквитки.
-Аз заминавам.Внимвай какво правиш!- каза човека.Облече сложи си шапката леко на крвиво и тръгна към града
Вървеше по надолнището и си мислеше за колко време ще стигне до града? Не много- се успокояваше мъжа.След известно време стигна до града.Сякаш от векове не беше идвал в този свят.Клатушкаше се бавно по улицата ,,Грийн Холкъмс’’.Това беше буквално индрустриалната зона на малкото заобиколено от планини и гори градче Блокенхолс.Хората бяха странни тук.Всички гледаха на кръв човека.,,Явно не са свикнали да гледат чужденци!’’-помисли си мъжа.Улиците бяха тесни и постоянно трябваше да се докосва до хората и да се бута за едно парче хляб.След няколко часа ,напазарува това което му трябваше ,той тръгна към гората , към дома.
Стигна с мъка ,беше тъмно и едва не се загуби! В гората нямаше лампи! Нямаше осветление освен очитe на нощните животни, които търсеха нещо за ядене.Той отвори вратата ,светна и затръшна вратата и седна на дивана.
-Добър вечер . –поздрави учтиво отражението и си свали шапката и се поклони леко във знак на преданост.
-Здравей.-отговори мъжа.Погледна го от глава до пети.То беше в костюм.-Защо си се облякъло така?
-Защото е време!-отговори с тайнствена усмивка отражението.
-За какво?- попита човека.
Без да отговори отражението изчезна през прозореца.
След време то дойде.
-Къде изчезна?-попита щастливеца.
-Говорех.-каза отражението и се засмя злобно.
-С кого?-за интригува се човека.
-С дявола!-каза то спокойно.
-За ........-човека не успя да каже изречението и отражението и го хвана с тел около врата.Човека се опита да се бие ,но това е отражение нищо не можеше да направи.,,Шастливеца’’ падна на пода целия син.
След 5 часа дойдоха детето му и жена му ,да го съдят отново.Влязаха в срутената къща и го видяха да лежи мъртъв на пода.Полицайте написаха в акта ,че е бил убит. Търсеха убиеца 3 месеца ,колкото да потулят случая.Жена му не искаше да го погребват ,със заповед на съда ,,щастивеца'' остана до стола и масата със разхвърлени снимки ,тетрадки и книги.
След време къщата се срути почти напълно.Вече не можеше да се влезе. Туристите се снимаха пред къщата за спомен . . . . . . . без да знаят ,че там зад техните усмивки лежи умрял скитник . . . . . . .
К Р А Й