Цитирай Първоначално написано от love_avril
емм значи аз си харесах едно момче на 16 а аз съм на 14 от аха и нали си писахме, той даже се окоза от моето училище и той ми прави намеци и то мн ясни но първия път като излязохме аз мн се срамувах, а той говореше и говоре6е и ми вика да кажа нещо, а аз само мълчах и викам емм нз ся питай каквото те инт и той разказва6е а аз го слу6ах и се усмихвах.Накрая се целунахме. Толкова съм проста и мислех че ще ме разбере, 4е ме е било срам ама не ми писа първи по скайпа и неска като се разминахме по коридора на училище той погледна към мен, аз тогава гледах на другаде, но забелязох че не ме поздрави въпреки 4е ме видя и аз го спрях и му викам 'не се обажда6 а?' а той 'ми не те видях наистина' и ми се усмихна и ми каза като сам готова вече да говоря с него да му пи6а смс нз какво да правя мисля че той напълно се разочарова от мен въпреки че ми се усмихваше мн и ме гледаше както преди и сега искам да излезем той сиг няма да откаже но ме е страх да не се притесня пак просто докато не опозная добре един човек не мога да говоря с него свободно .Досега не ми се беше случеало такова нещо може би е така защото той е мн красив и аз само като го гледам и си изгубвам ума. Моля ви кавете ми какво да направя за да не ме е срам от него мн искам да се получат нещата
Еее, спокс де, улучила си джакпота с тва момче... Щом той въпреки издънката ти, ти казва, че когато си готова, можеш да говориш с него, значи си те харесва и те приема такава, каквато си - срамежлива... Така че бъди себе си най-вече... :P