Безименно

[ScionOfStorm]

Безименно

Нека гордо като умра се обърне моят гроб
Че част съм от на Глупци дълъг род.
Така заслужава да умре на Суетата роб
Гниещ отвътре като Адски плод.

Нека смели надигнат се три отрови
Щом от сцената изчезне главния актьор.
И в стегнати, месингови окови
Замре той с неговия егоистичен декор.

Нека с писък крещят Музите на лудостта
Щом положено бъде тялото му в пръстта.
И камбани в нощния ден щастливо звънко бият
Докато червеи в гроба плътта с възторг рият.

Че храна за червеи, плевел-бурен съм аз в душата
И за земен живот тази съдба тъмна ще е отплата.
Вдигнете чаши с усмивка за отпътуващия Позор.
Актьорът глупашки смешен заминава...със своя декор.

[Dumb]

Oпределено ми хареса! Много добре си обрисувал всеки един момент