Доста време ходя с едно момиче разделяме се за малко,но пак се събираме.Супер много я обичам тя е толкова хубава,мила,сладка,но просто не съм момчето за не аз само я наранявам и я карам а плаче.Вчера скъсахме окончателно уж.. Аз я оставих не защото не я обичам,а защото съм супер объркан от всичко,което ми се случва,има още едно момиче,не че обичам другото момиче ама ми е много приятно с нея.Мога да си говоря с нея спокойно,без примерно " Бебешко,целуни ме.." или "Бебешко,дай да говорим за нещо друго,това не ми е интерсно" .. а с това момиче мога да говоря за това как се чувствам и какво ме притеснява.И това много ми харесва,но обичам приятелката си или там бившата си приятелка,тя е всичко за мен,но ми писна да плаче за глупак като мен и заради това и казах,че вече не я обичам и всичко трябва да свърши между нас.И я излъгах,но най-гадното ми беше,че когато и го казах това тя само се усмихна и каза "Ами Сладко,аз съм на същото мнение като теб,просто вече не се получава" ... Когато ми го каза това имах чувството,че сърцето ми се разбива на милиони парчета,но се направих,че не ми пука и си тръгнах.Не спирам да мисля за нея липсва ми супер много,днес аз не ходих на училище и сутринта ми звъни телефона и гледам,че е тя и само викам "Ало" няколко пъти тя само ми каза "Опа извинявай обърках" и я чух как плачеше и ми стана много гадно,незнам какво да правя,дали да бъда с нея или не.Защото само ще я нараня ако съм с нея пак с моите лъжи и други момичета.Незнам какво да правя