Мисли в торба

А може всичко пък да е разплата
За извършените от мен грехове.
Празни студени мисли в главата
Зоват нещо, що неуловимо е.

Зарът ми има точно нула стени
Защото така е от мен самия измайсторен.
Вход с изход на него ти замени
И духът яростен мигом става тих и смирен.

Докосвам с прогаряща ръка предпазливо
И скреж украсява безплътните стени.
Всичко допреди право оказва се ново, криво
Кой ще каже сега коя е любимата ми?

В затвор на шапка и платнена торба
Без Смисъл в наведена скрита глава.
Между пръстите си въртя Моята карта
Подписах с Съдбата крайната Харта.

Пътя кръстосвам изморен отново, сега.
Крия зад очи тъмни нотките на Песента.