Цитирай Първоначално написано от KillSwitchEngage
добре бе келеш ако ти си 1.65 тя е 1.75 как ще я гушнеш , как ще я целунеш ще подскачаш ли столче ли ше взимаш , за любовта няма височина просто не е красиво , не е удобно и общоприетите норми изискват кавалера да е по- висок от половинката си дори и с 2-3 см да е...


а иначе много мразим манекенките с крака по 1.30 колкото по нисичка толкова по сладка , притките да си намират баскетболисти без да се обиждате маитапа си е маитап
Келеш ще викаш на баща си ясно ли ти е.Не съм обидил никой тук,дори и хората,които най-много ме дразнят,не искам и да ме обиждат.

Пуснах тази тема провокиран от темата за високите момчета.Не си казах мнението,защото исках да чуя мненията на колкото се може повече момичета.Аз си имам някаква теория на въпроса.Момичета продължавайте да давате мнения.

Но с твойто повърхностно мнение ти без да искаш ме жъгна малко яко.Върна ме назад във времето в спомени,които се опитвам да премахна от съзнанието си.Повече от две години вече.Аз съм около 172-173 сантиметра от отдавна не съм се мерил може и малко повече да съм вече.На по-високи обувки и още.Тогава бях 171.И изпитах какво е да те отрежат заради ръст.Гадно е.Може би имаше и много други причини,но една от основните беше това.Бях и точно до очите.Незнам колко точно сантиметра е това.За ръста не ми каза лично,но подхвърляха разни хора.Даже веднъж една нейна тогава приятелка,с която сме отраснали заедно ме избъзика че съм бил по-нисък от нея.Аз я погледнах малко кръвнишки и сърдито и с леко сърдит тон казах че:"Не е важен ръста,а това,което имаш в главата" и тя веднага се съгласи с мен и промени темата.И това момиче,което обичах определено време след като беше ме отрязала каза уж на бъзик:"Трябва да те издължаваме за да станеш за мен".И аз попринцип се чувствам много по-комфорно като застана до някое момиче,коет е по дребно от мен и тогава се чувствам доста по-силен отколкото като застана пред високо момиче,но...аз я обичах,бях готов да направя почти всичко за нея,да си погазя достйнството,да я оставя да ме върти на пръстта си,да пренебрегна слуховете,които се носеха за нея,да не обръщам внимание на присмехулковците и още и още.Сега от нея ми остана само едногодишният спомен,телефонът и,който и аз се чудя защо ли още пазя като последните пъти все гласова поша ми се включваше,пощата и,която може би бече не поглежда и 2-3 кадъра на диска от бала ми от двата ми танца с нея,още времето малко преди да ме резне.След една година флиртове.Но тъпият ръст си каза думата и може би много наклони везните.А още по-тъпо ще ми е ако някоя 168-170 или на моя ръст каже че съм и нисък.
За любовта нямало граници нали?Иска ми се да е така ама не е.Граници колкото искаш.Ръст,години,килогара и,финансофи средства,растояние,чуждо менение и още и още и още...