.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 6 от общо 6
  1. #1

    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Хасково
    Мнения
    35

    Есе "Моята бяла лястовица"

    Здравейте, трябва ми есе на тема "Моята бяла лястовица". Някой ако има нещо, моля да ми помогне. Благодаря предварително

    Липсва описателно заглавие!
    kalpazanka

  2. #2
    Аватара на xXxScreamxXx
    Регистриран на
    Jul 2007
    Град
    Там,където най-малко очакваш....
    Мнения
    3 107
    вчера имаше същатаа тема .. потърси малко !!!!
    If someone waits for you,it doesn't mean that they have nothing to
    do...it just means that nothing else is more important than you... )

  3. #3
    Намерих само това...вземи си най-важното,може да ти помогне да си направиш есето

    Бялата лястовичка...Има ли я?

    Бялата лястовица, която се появява на сто години веднъж, носи изцеление на болните. Тя символизира надеждата, рядкото и появяване, особената и окраска /бялото винаги се свързва с представите за доброто/ - разкрива драматичната съдба на човека, който не намира спасение от злото в света и е принуден да го търси в невероятното, в чудото. Тя е символ на човешката надежда, на светлото начало в живота.

    Не можем да живеем без Вяра,Надежда и Доброта!Те са нашата „бяла лястовичка”,към която е устремено цялото ни съзнание,целият ни живот!

    В най-тъжния и най-оптимистичен разказ „По жицата” сърцеведът Йовков ни дава отговори на всички въпроси за човещината. Че човекът не живее само своя собствен живот- той живее за своето семейство, за цялата човешка общност.

    Разказът е една мъдра притча за човешката болка и разбиране,и послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любов и съчувствие се крие пътят към спасението и доброто.

    Тази творба е оптимистична - защото това е разказ за човешката сила и вяра-разказ за това,че има хора като болното момиче,които се борят за щастието си,които изпитват жажда за живот,жажда за щастие,хора,които се борят въпреки всички трудности и които не дават да бъдат сломени от нищо,дори от булото на смъртта…

    Животът е една телеграфна жица,отрупана с черни лястовици....,бялата лястовица е вътре в нас самите!

    Единственото,което трябва да направим е да вярваме в нея, да не я пускаме да отлети от нас!

    Йовков утвърждава идеята, че чудото е в душата на състрадателния, отзивчивия към чуждата болка човек, готов да даде от своята вяра дори когато сам не я е намерил. Оказва се, че в този самотен свят единствената надежда за спасение (бялата лястовичка) е в благородството на човешкото сърце, в милосърдието и отзивчивостта.

    Бялата лястовица е символ на доброто, на надеждата и вярата в смисъла на живота. Писателят утвърждава хуманната идея, че чудото на спасението за човека е в другия човек. Това е отговорът на съдбовния въпрос, който човекът Петър Моканина си задава след срещата с болката и нещастието.

    Той напълно съзнава,че момичето няма да види търсената бяла лястовица.Знае това,но е длъжен да дари вяра и надежда на момичето,защото какво е един живот без вяра?Какво е една съдба без вяра?Момичето може и да умре...но до последно ще живее с надежда,защото Нонка не е обърнала гръб на вярата си,тя отдавна е затоплила студенината от змията на гърдите си,тъй като надеждата е дълбоко в душата и и там никой не може да я победи.Включително смъртта...

    С чувствителното си сърце мъдрецът Петър Моканина осъзнава, че човешката вяра се нуждае от подкрепа и престъпва собствения си морален и християнски принцип - „Не лъжи!“ И след като изпраща самотната каручка Моканина продължава да мисли за случилото се и да терзае душата си с въпроса: „Бяла лястовичка... - Има ли я?“

    Аз вярвам, че съществува бялата лястовичка - символ на надеждата и чистотата на душата! Надеждата умира последна и трябва да бъдем силни. Винаги вярвайте само и единствено на себе си и на сърцето си!

    Аз винаги съм се стремяла именно към тези три неща- да вярвам, да се надявам и да обичам! И ще продължавам да вярвам и да се надявам, че все по-малко мъка ще има по света. И може би ключът към всичко това е обичта! И както Йовков е казал: “С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго- любовта между хората.” Затова нека се обичаме.

    Дори животът да отрича чудото, ние хората винаги ще вярваме в него, защото то ни прави хора. И пак в нас – хората - е ключът към изцелението и щастието, т.е. бялата лястовица е в самите нас – вярваме ли в нея, значи я има.



    Има ли я днес ,според вас?


    Търси вдъхновение и не започвай нищо без него...

  4. #4

    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Хасково
    Мнения
    35
    Благодаря ти. Много ми помогна

  5. #5
    Много се радвам,че съм ти помогнала.Ако има още нещо-пиши
    Търси вдъхновение и не започвай нищо без него...

  6. #6
    Съгласен съм с теб (mimetoo). Винаги трябва да се вярва, дори и в това което не съществува.Ако ви потрябват презентации, моля пишете по Skype- danser121 или тук.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си