- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Противоположности
В агонията на умиращия ден
съзрях раждането на новата нощ,
а мрака във ъгъла усамотен,
пробуждайки се, показа своята мощ.
В сълзите на малкото дете
открих щастие за хората,
разтуптя се отново моето сърце,
преборвайки на света умората!
На момичето в неспокойния сън
видях безкрайната хармония,
докато фантазиите пируваха вън,
учеше тя самодивски заклинания.
Във страшния край на света
положих началото на вселената нова,
така пречупих аз мита,
за сътворението бях готова!
...don't care what I've become but fear what I am becoming...
В агонията на умиращия ден
съзрях раждането на новата нощ,
а мрака във ъгъла усамотен,
пробуждайки се, показа своята мощ.
Мънички допълнения/поправки, че май си бързала :Р
Много ми харесва, бтвНе знам само на теб как ти звучи по-добре:
тя учеше самодивски заклинания.
или
учеше тя самодивски заклинания.
Ама аз съм си фен на инверсиите де..![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Бързала съм бая, мерси за поправките!
Писано е в час по макроикономика, не е изпипано хубаво.
...don't care what I've become but fear what I am becoming...