Малко съм над тинейджърката възраст, но мога да кажа след като прочетох мненията ви че съм съгласна с някои хора тук. Дайте шанс и на по-затворените хора да се развият Защото това оставя последици и за във бъдеще... И не бъдете гадни с приятелите си и с другите около вас, защото така им правите и на тях лош деня.. Просто трябва и малко разбиране и да не сме егоисти.. Преди и аз имах проблеми с притеснението , но разбрах едно усмихвай се приветливо и бъди щедър на думи, тогава никой не може да разбере вътрешните ти чувства. Имала сам такива периоди когато така съм се притеснявала & вълнувала че едиственото което ми помагаше беше това с усмихването, и с приветливостта или пък да се насмея и да не ми пука как изглеждам Самоуверена, но не надута Е много пъти се усмихвам и когато ми е тъжно като сега, да прекрия тъгата ако разбира се мога,защото винаги ме мъчат от странни по странни неща

П.П.
Нещо ми е яко тъжно не знам защо ( аможе и да знам),та извинете ме ако съм писала странни неща.