Цитирай Първоначално написано от NaNa_SladuRana
Не бих казала,че е оригинално просто е запомнящо...

С приятеля ми преживявахме труден период,той ме нарани много (нямаше ми доверие,вярваше на глупости ).Аз поисках да се срещнем,за да поговорим,той явно се досещаше за какво става въпрос...Беше 11 сутринта(станал бе толкова рано за да води неприятен разговор ),седяхме в училищния двор.Аз започнах да му обяснявам,че го обичам,но не мога да понеса тази болка (впоследствие заради него преживях много повече )Докато ме слушаше как говоря,пребедня и се разтрепери.Прекъсна ме и плачейки каза `Извиних ти се,знаеш,че съжелявам,никога не съм искал да те нараня!По дяволите обичам те и не ме е*е,че в момента сърцето ми е разбито...Направи го,да си добре е най-важното нещо за мен!` Тогава ме прегърна страшно силно и по вратлето си усетих стичащити се от очите му сълзи.Стояхме така в продължение на няколко менути,но за мен те се сториха цяла вечност.В този момент преливащото ми от болка сърце се почувства отново живо
това е мн трогателно..........