Някой може ли да сваля от помагалото :S

[GG1RL]

trqbva mi doklad po biologiq "Мястото на човека в системата на живия свят, " vidqh che q ima v pomagaloto pls nqkoi ako moje da q dade :S

[RaLiTy_Y_y]

м това намерих там ако дадеш линк ще е много по добре

Еволюцията на човека е част от еволюцията на животинския свят. Човекът е най-висшето животно на Земята. По своите биологични белези се числи към приматите. Приматите са най-висшите бозайници, към които се отнасят полумаймуните и маймуните. Човекът е от-\"делен в самостоятелно семейство, наречено Хоминиди. В най-близки родствени отношения е с човекоподобните маймуни 2.27.).
Еволюция на приматите
Приматите възникнали преди 5 млн. г., в началото на тедциер. Най-древните примати наподобявали днешните полумаймуни. Към тях се отнасят лемурите. Тялото им е дълго до 70 ст, имат дълга опашка, живеят по дърветата и са всеядни.
Преди 28 млн. г. се появила маймуна, наречена парапитек. Парапитекът заема междинно положение между полумаймуните и маймуните. По устройство на скелета наподобява полумаймуните, но устройството на зъбите му показва сходство с маймуните.
В Египет, в земни пластове отпреди 25 млн. г., са открити вкаменелости на маймуна, наречена египтопитек. Египтопитекът притежава някои белези на най-висшите маймуни — човекоподобните. Тялото му е с по-големи размери от съществувалите преди него маймуни и зъбите му наподобяват зъбите на човекоподобните маймуни. Придвижвал се както чрез залавяне за клоните на дърветата, така и чрез ходене по земята.
Преди 15—20 млн. г. възникнали предците на съвременните човекоподобни маймуни — плиопитек и дриопитек. Съвременни потомци на плиопитека са гибоните, а на дриопите-ка — орангутанът, шимпанзето и горилата. Без да са преки прадеди на човека, дриопитеките дават представа за човешките предци отпреди 15—20 млн. г. Близък до дриопитека, но с по-големи размери, е появилият се преди 14 мдн. г. рамапитек. Преди 10—12 млн. г. възникнали и австралопитеките, които се приемат за първите представители на хоминидите 2.28.).Основни анатомични промени при еволюцията на човека
Най-съществените изменения са свързани с изправеното ходене, всеядния тип на хранене и прогресивното развитие на висшата нервна дейност.
Прародината на човека е Източна Африка. Геологичните промени, започнали преди 20 млн. г., довели до образуването на Голяма рифто-ва долина, наречена Голям източноафрикански разлом, и вулканичния масив Килиманджаро. Изменил се климатът и тропичните гори били заменени от савани. За приматите, живели дотогава на дърветата, възникнала необходимостта от придвижване в обширните равнинни пространства.
Промени, свързани с изправеното ходене. Разгледайте фигури 2.29., 2.30. и 2.31. и се опитайте да обясните промените в скелета, свързани с изправеното ходене.
Формирането на свод на стъпалото осигурява пружиниране, което намалява сътресенията на тялото и улеснява продължителното ходене.
Увеличаването на площта на тазовите кости дава по-добра опора на вътрешните органи при изправения стоеж.
Двойната S-образна извивка на гръбначния стълб създава възможност за пружиниране и предпазва органите на главата и туловището от сътресение.
Анализирайте и промените, настъпили в горните крайници.
За пръв път при рамапитека възниква изправеното ходене на задните крайници. За австралопитека и всички следващи хоминиди изправеното ходене е единственият начин за придвижване.
Промени, свързани с всеядния тип на хранене. Животът на прадедите на човека в саваната променя типа на храненето им. Освен с плодове те започват да се хранят със семена, а също и да ловуват. Във връзка с промяната на типа на хранене възниква необходимостта храната да се стрива. Кътниците постепенно придобиват плоска повърхност, а резците и кучешките зъби стават по-малки. Долната челюст променя формата си и става по-малка. Ставното й свързване е по-свободно и позволява движението и встрани.
Промени, свързани с висшата нервна дейност. Органът, който се изменя най-съществено в хода на антропогенезата, е мозъкът. Неговата маса прогресивно се увеличава 2.32.).
Увеличава се броят на браздите в кората на големите полукълба. Усложняват се дяловете на мозъка, които са свързани с двигателните функции, слуховия анализатор, зрителния анализатор и говора. Промените в мозъка водят до промени в устройството на черепа. Вместимостта на черепната кухина прогресивно се увеличава, челната кост се изправя и челният дял на мозъка се разполага над очните кухини. Съотношението между мозъковия и лицевия череп се изменя в полза на мозъковия череп 2.33.). Заедно с това настъпват промени в гласовия апарат, които са един от факторите, обуславящи членоразделната реч.

[GG1RL]

tova e blagodarq ti mnogo