- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Само виртуални са всички....
Има ли хора като мен, които имат виртуални приятели и им имат голямо доверие..?
Аз лично нямам приятели до мен, самотен съм открай време и разчитам само на някакви виртуални приятели за съвети пмощ и тн...има ли някого да сподели и да каже, че е като мен?!
Най-добре според мен е да имаш и от двете - и виртуални и реални. За реалните няма какво да говорим, но и виртуалните са необходими. Понякога човек има нужда да каже някои неща на човек, който не го познава в действителност. Аз лично много често съм споделяла повече с виртуален приятел.
Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш.
Имам и от 2те ,странното е ,че на една приятелка която е виртуална й имам много голямо доверие.Но пък си ги обичам.
Не си само ти ,спокз.
![]()
ROCK
ON!
ти каде живееш бе мастарю ?Първоначално написано от ludisuvurshen
нещо си са депресирал :P
Имам и виртуални, и реални иии да мога да кажа,че на виртуалните им имам адски голямо доверие нз защо...просто са си го спечелили някак
Няма вече за какво ти да ми прощаваш... минаха времената да ме заебаваш.. сега към теб изпитвам само съжаление.. даже омраза с извинение... За мен значиш вече по-малко и от нула... Това че те обичам все едно не си го чул..
За разчитане ако говорим - мога само на 1 човек. Поне само въпросния един човек е доказал, че е така. За виртуални..отдавна не се занимавам много много с чатове, само с познати (лично) си пиша от време на време. Преди време и аз бях така леко отчаян и прочее, но ми прави впечатление, че вече се държа като д-р Хаус не само с непознатите, но и с тези, които много не ме кефят, но на мен не ми пука. Пука ми за малко хора.
П.П. Има една мисъл - важното е да не ти пука.
Don't tell me what I can or can't do !
Ами преди имах виртуални приятели. Сега вече не. Не знам защо се получи така. Аз нямам много реални приятели- може би само 2 момичета. Но страшно много разчитам на семейството си.
И аз мисля, че подкрепата от семейството е най-важна.
Аха. Семейството е най-важно. Благодарение на него съм минала през много ядове. Иначе и аз като автора. Самотна съм. Нямам реални приятели, а от друга страна имам някои хора, с които редовно си чатя и им имам доверие за съвети и такива работи. + това аз попринцип съм срамежлива и докато чатя съм много по-спокойна и ми е по-лесно да бъда себе си и не се сковавам, както попринцип реално става. Имах една приятелка чрез писма, даже, аз съм от Русе, тя е от Бургас и си ходим на гости всяко лято и така ... якичко е
![]()
Memento moriendum esse!
Имам и реални и виртуалниНаистина в чата е по-лесно и каквото и да кажеш на човека си сигурен,че няма как някой друг твой познат да го научи
Имам може би 2ма приятели от чата,за който съм сигурна,че когато и да им се обадя ще се опитат да ми помогнат
![]()
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Така, все по-често вземам да си мисля, че приятели нямам особено.. Мда, по едно време вярвах, че са с мен, вярвах, че бих влязла в огъня заради тях, ама сори, аз съм им забравила лицата едва ли не! Не се виждаме много често, май им писнах, доста се направиха, че забравят рождения ми ден (като нищо са го забравили наистина)... Поддържаме отношения де, но се чудя дали изобщо да ги наричам приятели... Пък за виртуалните...хм.....трудно ми е да дефинирам точно понятието 'виртуален приятел'....ако приема, че става дума за някого, на когото му дреме за мен, на когото мога да кажа абсолютно всичко, което ми дойде в кухината на мястото на мозъка, с които мога да се хиля и да се лигосвам и същевременно мога да си говоря на някакви адски сериозни теми.... е, в този случай ги имам... Мдаа, като се замисля, имам такива, което в някаква степен ме притеснява...
paska
Да, имам приятели с, които съм запознала чрез този форум.
Поддържаме връзка единствено чрез интернет, тъй като сме от различни градове.И да имам им доверие, говорим си по телефона, разменяме си снимки, споделя ме си, помагаме си!
Това, обаче далеч не означава, че нямам и приятели в реалността, такива, които мога да видя в най-лошя случай до един час и така
Важно е човек да има приятели, но в днешно време истинските такива- с лупа да ги търсиш...![]()
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
имам и виртуални приятели и истински приятели![]()
Първоначално написано от Psychopath*
The Spark
hmmmm....imah si nqkoi na koito vqrvah super mnogo ot skypa oba4e me precaka i sqqq fuck off
suvet:karai si s priqteli NA JIVO
Имам 2-3ма виртуални приятели.., но не съм много привързана към тях, та дори да ги "загубя" няма да страдам или нещо подобно, както би станало
като при истинските ми приятелиКато малка имах повечко такива приятели - отдушници, сега понамаляха
![]()
Internet,Football,Friendship,Travel,Cinema,Animals ,Movies,Music,Horror movies,Love
Не, нямам ... Честно казано предпочитам живия контакт.
За цялата ни злоба в сърцето идва ден и всичко се връща... [!]