Днес разбрах доста истини.. Мн ми е криво моми4етата,които мислех за истински приятелки всъщност не са изобщо такива и не държат на мен..Не мога да ви опиша точно случката,но днес отивам на даскало и те (3те ми "приятелки") се държаха адски хладно нито ме поздравиха нито нещо ми продумаха,тръгнаха да се местят по-назад нито ме попитаха ще седя ли с тях ни нищо.. Без да сме се карали без да съм ги обидила с нещо.. Адски предадена се почувствах.. Писнало ми е от лицмерие,а е навсякъде и във всеки.Мисля че не съм им направила нищо,но дори да е обратното вместо да ми кажат дразни ме е ди кфо си недей така,те ме отбягват кат ме видат се ръчкат и бучкат кат стадо кокошки и ми говорат зад гърба..абе селска работа В един момент осъзнах,че съм сама,че нямам истински приятели и се ужасих от това Разбрах също че човек е преди всичко сам на тоя свят,сам трябва да се оправя и сам на себе си да разчита! Сами сме,въпреки многото "приятели" и гаджета и тн.