Готиката е направление в изкуството, причисляващо се към западноевропейската средновековна култура, с различна продължителност в страни. Развитието му започва през 1140 във френската област Ил дьо Франс (областта около Париж) като наследник на романския стил. През 14 в. готиката постепенно замира, като еволюира в Ренесанс. В началото най-ярко се проявява в църковната архитектура. Готическото изкуство е най-силно изразено в скулптурите, витражите, фреските и илюстрациите към ръкописи.

За най-ранните образци на готическо изкуство се смятат скулптурите, създавани за катедрали и абатства. След това започва създаването на все повече творби, свързани със сюжети от Стария и Новия завет. Характерният образ на Дева Мария от византийските икони преминава в по-земен - на изтънчена и смирена дама и любяща майка, прегръщаща детето си.

С разрастването на градовете и развитието на търговията и икономиката, светският аспект в готиката набира сила редом с християнските творби. Буржоазната класа все повече започва да се интересува от многото напоследък скулптури, витражи и илюстрации. Увеличаващата се грамотност и развитието на литературата довеждат до навлизането на светските елементи в изкуството. Днес много от имената на творците от този период са известни, тъй като поради увереността, която им е вдъхната от развитието на културата, произведенията им не остават анонимни.