
Първоначално написано от
Majestic12

Всеки сам си преценява кой може да предизвика и кой ме

А дали ме е страх да предизвикам някой , който може да смачка мен - нали знаеш, човек сам трябва да си избира битките докато може. Когато някой тръгне да ме мачка, със сигурност няма да седя и да хленча по форумите , а ще му отвърна , дори войната да е загубена преди още да е почнала.А и трудно ще намериш човек, който може да ме смачка психически или реално обиди. [/img]
Мхм ... така си мисли всеки в началото. И аз така си мислех, че някакви отворени селяндури не могат да ме смажат психически. След една година интензивен тормоз няма да си толкова сигурен. А след две - ще си убеден точно в обратното. Не знаеш какво е. Човек трябва да си избира битките, докато може, да, обаче това 20 (били по-малко или повече) човека да се насъскат срещу един-двама и да ги унижават не е битка ... това е начин на избиване на комплекси, създаване на илюзия, че си по-силен от другите, които мачкаш, обаче дали би постигнал такъв успех ако се видиш сам със смотаняка? Лице в лице ....? Едва ли .... Ако някой тръгне да те обижда ... ще му отвърнеш. Така си мислиш! Понеже е едно да го кажеш на думи, друго е да застанеш пред 20 човека и да се изплюеш в лицето на лидера им. Само един негов жест и .... си смазан. После няма да го направиш втори път. И това не е хленчене по форумите, дарлинг, понеже за мое щастие това време е отминало, преживяла съм го. Здрава и читава. В един, мога да кажа много по-нормален клас от предишния. Казвам си просто мнението по въпроса. Като човек, който е търпял. Замисли се малко! Дори да си Херкулес, не можеш да пребиеш 20 човека. Колкото и да си смел, няма да ти стиска втори път да обиждаш лидера им. И колкото и кураж да имаш, не можеш да ги присъединиш на твоя страна.

. Защото никой няма да застане на страната на слабия при положение, че е на страната на силния за момента. Никой ... веднъж след като е набелязан човек, трябва се маха от там, където го тормозят. Защото това е омагьосан кръг, в който един човек не може да се справи и после да се чувства пълноценен и нормален.