Ние


колко странно нещо е живота,
любим ,скърбим,преливаме от щастие,
забравяме колко малко ни е нужно,
да се почувстваме щастливи.

Накара ме да полетя и полетях,
с любов неземна те дарявам,
а чувствата бликат като извор,
целувам устните ти пак.

Опивам се от твоя плам,
този миг за мен е вечност,
и когато теб те няма,
чувствам празнота голяма.

Защо сърцето ми смути,
душата като птица все кръжи
и търси те без умора,
да те зърне поне за миг.

Вземи ме в своя свят,
невидим за злобните очи,
и само двама като птиците,
волно ще носим своята любов.