Искам мнение!

[babity]

Незнам какво не ми е в ред. Просто... нямам приятели. Не е като да не ги оценявам или нещо... Винаги съм била добра с всички, буквално ВСИЧКИ и... нищо! Помагам винаги на всеки с каквото мога. Винаги съм насреща и винаги изслушвам всички и влизам в положение, но... никой не ме иска. Тези, които наричам свои приятели... еми за тях съм направила всичко, което може да се направи. Но никой от тях не би направил и наполовината от нещата, които аз съм направила за тях. Не преувеличавам, не казвам, че никога не са ми помагали! Просто винаги съм втора цигулка. Вече незнам какво да направя...

[Freeminded]

Защо правиш толкова умопомрачителни заключения за себе си, че си "втора цигулка" и че никой не би направил и на половината на това, което ти си правила за него. Изобщо имало ли е момент, в който да си искала помощ за да разбереш реално дали това е така или не. И ако си мислиш, че си правила много за някой просто защото си му давала да преписва от теб в даскало, то това не е фактор, който те прави обезателно приятел с някой. И в крайна сметка ограничавай помоща и отзивчивостта си иначе ще ти се качват на главата. Приятелството не се изявява само в този аспект - да помагаш и изслушваш. По-скоро трябва да събудиш интерес на останалите към своята личност, да имаш печен характер и никога да не възприемаш себе си като маловажна в компанията. Или иначе казано не позволявай да бъдеш "втора цигулка", а усетиш ли че си такава гледай да не се застояваш много в същата компания, че в един момент ще се чувстваш по-самотна в нея от колкото и сама.

[message]

Може би си прекалено добра.....трябва да им покажеш какво е да са без твоят помощ

[babity]

Не става дума за едното преписване. Аз съм с малко по - особен характер. Не обичам да съм измежду много хора, защото постоянно ме преследва чувството, че не се вписвам. Когато имат семейни проблеми, когато имат проблеми с гаджето, когато имат дори здравословни проблеми аз търча и правя всичко за да създам удобство. Въобще правила съм всичко, което някога е поискано. Не е като да нямам с кого да изляза, не е и като да нямам с кого да си поговоря. Пример: казва ми се, че ще се ходи на море и аз, естествено, се запалвам по идеята, защото нямам планове за лятото и не ми е много весело да си седя сама вкъщи. След няколко дни обаче се оказва, че другият приятел се навил да отиде и аз, естествено, отпадам като вариант. И не само за тогава става дума. Винаги когато може да се отиде някъде с някой друг се отива, ако вече няма с кой може и да се обмисли варианта да е с мен. Звъни ми се в незнам си колко часа, изтропва ми се нещо, за което е сигурно, че ще ме обезпокои и после ей така го изоставят, от мързел. Все гледам да не се оплаквам, все си мисля, че може би е егоистично да искам да ми се обръща внимание, гледам да не споделям много за да не натоварвам останалите с моите неща, но в един момент ми прелива чашата и решавам да кажа какво ми е и... естествено аз накрая излизам виновна. Затова спрях да повдигам такива въпроси. Това, което не разбирам е какъв ми е проблема. Винаги гледам на другите да им е добре и по този повод не веднъж съм се преебавала много жестоко, но все не успявам да свъртя приятели. Вече искам да знам какво не ми е наред!

[dolce_lady94]

mi.. nz.. kakfo da ti kaja prosto tezi hora sig ne sa za teb nameri po dobri priqteli koito da mislqt za teb i want to be your fr :P

[sunshineee]

moje bi shtoto si mn dobra i pravish vsichko za drygite i te te mislqt za nqkfa deto kfoto i da i kajesh pravi a to ne trqbva taka az syshto imam edna takava priqtelka i samo az i oshte edno momiche sme i priqtelki dr samo q izpolzvat i kato stane neshty se tq e vinovna ama tq veche sprq da se durji taka. probvai i ti , ne ti garantiram 100% uspeh obache a i e po hubavo da si namerish novi priqteli

[mArMaLaDkA]

Ако всичко е така,както го описваш-на теб нищо не ти е наред.Просто хората са неблагодарни.Тези твои приятели,както ги наричаш ,те имат като резервен вариант винаги,но ако се отвори по-добра възможност те изоставят,без дори и да си спомнят кой е бил в тежките моменти с тях.И аз съм като тебе.Правя всичко за приятелите си,ако могат да се нарекат така:каня ги да излизаме,черпя ги нон-стоп,изслушвам ги,когато имат проблем,даже и решение им намирам,когато ми е зле,но също и на тях,аз забравям за себе и пак почвам да се занимавам с тях,а в замяна не получавам и наполовина същото,което аз съм сторила за тях.Просто повечето те ползват колкото да им решиш проблемите и после те зарязват.Не е в теб проблема-в тях е.Някой ден ще осъзнаят колко много си направила за тях,ще се върнат и ще поискат да са ти приятели.100% съм убедена

[Seducti0n]

Проблема е главно в теб и в прекомерно доброто ти отношение.
Просто се раздаваш на всички, помагаш на околните и в един момент те започват да те възприемат като даденост без да си дават сметка какво вършиш за тях.

[great_mari]

Незнам какво не ми е в ред. Просто... нямам приятели. Не е като да не ги оценявам или нещо... Винаги съм била добра с всички, буквално ВСИЧКИ и... нищо! Помагам винаги на всеки с каквото мога. Винаги съм насреща и винаги изслушвам всички и влизам в положение, но... никой не ме иска. Тези, които наричам свои приятели... еми за тях съм направила всичко, което може да се направи. Но никой от тях не би направил и наполовината от нещата, които аз съм направила за тях. Не преувеличавам, не казвам, че никога не са ми помагали! Просто винаги съм втора цигулка. Вече незнам какво да направя...

Ебати за момент си помислих,че аз съм го писала при мен положенито е същото,сега поне се надявам в новия клас да си намеря по-свястни хора за приятели,които да ме оценяват

[partychild]

Nade gadno e 4e se 4uvstvash taka Znaesh 4e imash hora do sebe si..moga da izbroqvam...neznam kakvi sa vi otno6eniqta ..no se vijdat mnogo dobri ...no znam kakvo e da davash vsi4ko ot sebe si..ii da nepolu4avash i polovinata dori.. edna ot pri4inite da sam sama sega :} kakto kaza ti po dobre..no po tova napisanoto ot tebe si super priqtelka iii se nadqvam da te ocenqt .... uspehi

[love_enrique]

И на мен много често ми се случва да мисля,че на никой от приятелите ми не му дремени най-малко какво става с мен.И аз понякога се чувствам катовтора цигулка за тях,мисля си,че не ми обръщат достатъчно внимание,че ме пренебрегват и тн.но това обикновенно се оказват заблуди породени от лошото ми настроение и вродената ми мнителност.Просто в моментаси в такъв период,ще видиш,че не е така кактого изкарваш.

[Sashakiss]

Проблема е главно в теб и в прекомерно доброто ти отношение.
Просто се раздаваш на всички, помагаш на околните и в един момент те започват да те възприемат като даденост без да си дават сметка какво вършиш за тях.

Вярно е (за съжаление).

=====

При мен случаят е същия, но в по-олекотена версия. Имам страшно много познати, но само един от тях заслужава титлата "приятел". Ама и той е като мене.
Иначе съм добър по душа и не мисля зло никому. Унижавали са ме многократно - особено в старото ми училище - и на всичкото отгоре от тези хора, на които съм помагал. От много време, никой не се интересува от мен, и когато се движим хора в група, често аз съм изолиран. Сякаш съм нежелан и ненужен.
Но честно да ти кажа(babity), не ми пука. Въпреки че съм изпуснал неща като гаджета-маджета, тийн купони и кръстосвания на квартала по нощите с приятели, аз не съм нещастен и си живея живота.
На 17 съм и все още съм жив. Ако не си забелязала, по новините постоянно разказват как някакви по на 15-16 умират всекидневно от катастрофи, бой, шофьорски грешки и прочие.
От една страна съм щастлив, защото такова нещо не ми се е случило (дължи се основно на факта, ме не пуша и не се воза с 250 км/ч на мотор). Но от друга страна съжалявам, защото ако не бях такъв, сега животът ми щеше да бъде разнообразен и по-колопитен.
Все тая.
Ако си по-млада (в случая на 13-14), намери да правиш нещо до края на лятото - ходи на фитнес, карай колело, разхождай се някъде, запиши се на карате и когато започне учебната година, почвай да въртиш отношения с наборите. В противен случай ще си тип "обречен на единачество" като мене.
И все пак приеми животът ти такъв, какъвто е.

[mort]

Или си странен човек,който трудно намира хора близки до неговата същност или просто всички,които познаваш са долнопробни келеши,които те използват,когато имат нужда някой да е добър с тях и да им помага.
Бъди по-неебателна и си пази добрината за тези,които наистина са ти близки.Не се раздавай на 100 %,защото ние хората сме пиявици и само това чакаме.
Сама трябва да намериш път към приятелството.Все пак не ние,а ти общуваш с тези хора.

[hanovete]

познавам човек с такъв проблем,който се съмнява във всичко и във всеки -еми вината си е в теб-според мен си въобразяваш и се самонавиваш много яко!

[gabi_94]

ми и аз съм била в твойто положение, но просто реших, че е крайно време да спра да се раздавам за хората около мен и знаеш ли сега ме уважават много повече и имам приятели.

[babity]

познавам човек с такъв проблем,който се съмнява във всичко и във всеки -еми вината си е в теб-според мен си въобразяваш и се самонавиваш много яко!

Знаеш ли, днес осъзнах, че имаш право! Вината си е моя и само моя! Намерих си грешката и се надявам да мога да я коригирам. Междувременно може някой да модне и да изтрие темата!

[dolce_lady94]

bravy mili4ka :P Iwant to be your friend :P