Защо правиш толкова умопомрачителни заключения за себе си, че си "втора цигулка" и че никой не би направил и на половината на това, което ти си правила за него. Изобщо имало ли е момент, в който да си искала помощ за да разбереш реално дали това е така или не. И ако си мислиш, че си правила много за някой просто защото си му давала да преписва от теб в даскало, то това не е фактор, който те прави обезателно приятел с някой. И в крайна сметка ограничавай помоща и отзивчивостта си иначе ще ти се качват на главата. Приятелството не се изявява само в този аспект - да помагаш и изслушваш. По-скоро трябва да събудиш интерес на останалите към своята личност, да имаш печен характер и никога да не възприемаш себе си като маловажна в компанията. Или иначе казано не позволявай да бъдеш "втора цигулка", а усетиш ли че си такава гледай да не се застояваш много в същата компания, че в един момент ще се чувстваш по-самотна в нея от колкото и сама.