
Първоначално написано от
shokolad_4eto
Кой каза, че времето лекувало всичко?Ами аз ше ви кажа, че е излагъл!Защо мисля така ли? Ето и на мен какво си се случи.Аз съм момиче почти на 16 години. Преди повече от година в един пореден ден, в който умирах от скука реших да вляза в irc. Там видях един уж познат nick и умната аз реших да пиша.Това беше голяма грешка заради, която страдам и до днес.След като писах обичаините неша за един чат и мислейки че го познават този човек (което не беше така) започнахме да си пишем с него както той така и аз се представяхме за хора, които не сме. Само знаех, че е от моя град, който не е голям. А щом той искаше да се прави на някой, който не е ... тогава това щеше да получи и от моя старана. Така няколко месеца се всеки си набиваше много яко филмите. И така до една вечер когато маските паднаха. Отначало беше интересно докато се опознаем вече наистина без правения и т.н. Имаше малак проблем, че той е по-голям от мен, хо това за него явно нямаше проблем, а и как да има като момичето , с което уж ходеше беше колкото мен . Имах предложение от него да излезем и да се запознаем, но все не ставаше и така 3 пъти му отказах. Най-накрая вече щяхме да излезем, а и в този ден той имаше рожден ден. До тук всичко беше супер аз отидох на мястото където ни беше срещата стоя и го чакам и се ядосвам защо не идва. Званях му на gsm много ядосана, а той изклучен. Тогава бясна се прибирам в нас как може да постапи така и му пиша супер ядосана някакви глупости. След, което се оказва, че сам объркала мястото на срещата и аз стоя и го чакам там където сам разбрала, а той мен където трябвало. Естествено след този гаф от моя страна си бяхме сардити и след 1 седмица когато започнахме училище се уговорихме вече наистина да излезем. Аз уча в друг град и заради него се прибрах да излезем, а иначе можех и да не го правя, но както и да е. Излязахме запознахме се и всичко беше перфектно. Тогава стана така, че имаше и учителска стачка още една добра възмовност да излизам с този човек когато си искам, защото нямаше да ми се налага да ходя на училише и да не го вийдам или да не си пиша по цяла вечер с него. Вече бях влюбена в него. Всичко това беше заблуда той ходеше на работа и не можехме да се виждаме, но нали имах възможността да си пиша с него , а на мен и това ми стигаше, защото вече беше част от ежедневието ми ставах и си пишех с него , пишех си с него и си лягах. И така няколко месеца излизахме когато можехме и всичко си беше ок. Но щом започнах училище и от там нещата взеха да се провалят малко по-малко. Писахме си sms, чувахме се, но аз с това училище нямах времето да му обръщам много внимание с тези sms-и. И в този момент докато ме нямаше се появи другата, на която не и се налагаше да учи в друг град и доста барзо го оплете. Така накрая той ми заяви. че нещата не можели да продалжават така и можем да останем приятели . ТоВа беше нещото, което не исках да чувам, защото направих толкова много жертви за него и накрая какво стана ... От тогава до сега всичко ми върви на обратно. С най-добрата ми приятелка се скарахме, но яко ми е била добра приятелка нямаше да постъпи така.Продалжавах да го обичам и не можех да го забравя. Пишехме си с него от време на време и то за какво беше всичко, че ме искал и не знам си още какво. Естесвено аз не бях съгласна нали си има приятелка, а иска да ме усети или някви такива. Винаги си е мислил,че сам навита за нещо подобно, но естествено аз не бях. Като си е избрал другата еми нека от нея да си иска, макар че ме самнява, че не го е направил. И така повече от половин година аз продалжавам да го обичам, а той мен и аз не знам вече. Преди около 1-2 месеца скъса с приятелката си и естествено мен потарси. Излязохме на кафе и той ми разказа как през цялото време го е ревнувала от мен, а аз мисля че нямаше за какво понеже изобщо не сам им пречила по какъвто и да е начин. Продалжавахме да си пишем докато една вечер ме попита дали съм съгласна да го трая. Отговорих му че не губя нищо. Това се случи през някой от почивните дни когато си бях в нас. Отидох си в ... , защото трябва да отида на училище и цяла седмица си мисля за него и какво ли още не. Пратих му sms, но така и не си получих отговора. Когато се прибрах в края на седмицата се оказва, че онази още го обичала, а вече си има приятел и се разбрали да се вийдат тайно. След това още повече се побарках. Спряхме да си пишем и наскоро отново започна да ми пише. Всичко беше добре когато пак започна да иска да ме бил имал, да ме усетил и не знам си какво ощв след, което естествено започнахме да се караме. Не съм му го казала направо, че няма да стана неговото момиче за секс , но той се е усетил. Как да му кажа, че още го обичам, макар че той си го знае и че го искам само за себе си без да ми се налага да се ... с него, за да бъдем заедно?!?!?! Вече наистина не издържам. Ще се побъркам!!!