*Монолог на една надежда...*(стихче)

[mechtaq_za_teb]

*Монолог на една надежда...*
Поглеждам я... глава навежда,
бавничко избърсва своите сълзи.
Много тъжна тя изглежда.
Как да й помогна ми кажи?
Не става с думи, тя го каза.
Не става със прегръдката дори.
Някой с много мъки я наказа,
сега не спира вътре в нея да гори.
Докосвам я, а тя заплаква.
Прегръщам я, потрепва тя.
Да й помогна даже не очаква...
Толкоз празна е сега.
Поглеждам в сините очи,
а там сълзите бликат и не спират.
Кажи ми как да спре да я боли?
Сякаш, че мечтите й умират.
Дори опитвам да я хвана за ръка,
но болката й силно ме прорязва.
Кажи ми как да спра това?
Та тя обича, а не мрази!
Сърцето й... това ли е сърце?
Не ми прилича никак на такова.
Виждам само някакво парче,
убито сякаш от отрова.
Та аз съм нейната единствена надежда,
не може повече да е така!
Тя толкоз тъжна и ранена да изглежда.
А де да можех с нещичко да я спася!

Мнение ?

[BlackaTBW]

Прекрасно е, наистна

[mobsita]

Аууу,на мене страшно много ми хареса! =D> Страхотно е! =D>

[pcdollsbmagi]

strahotno e

[Dumb]

Харесва ми! И не знам дали очите ми се насълзиха от монитора (прекалено много време прекарах пред него) или наистина ме докосна толкова силно

[БОНБОНЧЕ]

мисля,че е страхотно.

[CherryKisS]

Браво!

[UnaBletoLoVeU]

Харесва ми (=