Бях един глупак който не оценяваше любовта,за който всичко беше само забавление.Не вярвах в това нещо наречено Любов,но преди повече от 7месеца едно момиче ми каза,че ще повярвам в това.Аз си казах "Ха,поредната която ще ми се върже и ще ми покаже "Любовта".." Но явно сгреших.Променях се малко,по-малко,може би тя не го вижда,защото прекарваше 7месеца непрестанно с мен и ми свикна,но аз се промених.Станах по-добър,по-мил,когато човек е влюбен всичко е розово.Целия свят ти се вижда по-добър и ти се държиш по-добре.Така направих Аз започнах да съм много мил,много по-сърдечен и отзивчив.Бях момче за което най-важното беше,да се наебе с някоя,да се надруса,да отиде в някоя готина дискотека или клуб и да се прави на газар.Всичко беше една игра за мен,без любов,без чувства.Е не точно без чувства имал съм към няколко момичета,но не така както към нея.Не толкова силни и толкова искренни.Чувства от сърцето,от душата давах всичко за нея и все още давам.Знам,че не я правех достатъчно щастлива,знам че тя заслужава много повече, но какво да направя давам всичко от себе си.Променям се,опитвам се да стана по-добър човек,да стана някой,който поне малко я заслужава.Изглежда,че не станах такъв,явно е трябвало да се постарая повече.Давах всичко от себе си за нея,тя беше моето момиче, а аз нейното момче.Тя ме обичаше с цялото си малко сърчице,даваше всичко за мен.А аз глупакът слушах приятелите си.Не обвинявам никой за това което се случи,никой не ми е виновен за това което аз съм направил.Никой не ми е казал,а бе Гошо защо не спиш с тая или защо не целунеш еди коя си.Така е но просто се влиаех до някаква степен от приятелите си от това,че аз бях този несериозния,този забавния дето всички му се кефат,че никоя неможе да го върже за нещо сериозен.Когато всички започнаха да виждат,колко много хлътвам,колко много се влюбвам в нея,започнаха да ме убеждават,че аз не ставам за сериозно връзка,че аз немога да обичам,да давам всичко от себе си.Всички ми говореха как вече няма да излизам с приятелите си,как ще стана много по-отговорен,как няма да го има тоя Георги дето е супер голям женкари,бройкаджия и лигльо.Стреснах се от това,че ще загубя много неща и започнах да правя грешки.Никога не съм искал да нараня момичето,което обичам,никога не съм искал да я карам да плаче.Тя е най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота от години !!
Някой беше казал.. Има две трагедии в живота : Едната е да загубиш копнежа на сърцето си,другата е да си го възвърнеш !!
Изпитах за няколко години тези две трагедии както много хора.Загубих сърцето си преди година-две едно момиче ми го разби на милион парченца.Тогава си казах,защо да давам всичко за някое момиче просто не си заслужава.Това беше едната ми трагедия,но след време дойде ТЯ .. ДЕНИЦА и ме накара да възвърна копнежа на сърцето си това е моята втора трагедия.Незнам по какъв друг начин да изразя това през което минах през тези 7месеца.Имаше много хубави моменти,като се сетя и се усмихвам защото беше много хубаво.Естествено имахме и проблеми и караници,но не може и без това.Имаше доста сълзи от моя и от нейна страна,много болка и страдание.Но не съжалявам,защото бях много щастлив и всеки път когато си спомня за това се усмихвам и се радвам.Не я обвинявам за нищо няма виновни в случая просто се случи това.Спомням си как се смеехме на глупостите ми .. и на нейните измислени думички хаха бяха много смешни .. Липсва ми постоянно,сърцето ме боли и се разкъсва само като си спомня за преди.Опитвахме милиони пъти да се оправим,не е като да не сме,просто аз явно не съм момчето за нея.Но съм сигурен,че тя е момичето за мен убеден съм в това.Не съм се чувствал никога така през тези 18 години,но тя е малка има толкова живот пред себе си,не че аз съм много стар,но просто има неща които не е правила,а докато е с мен няма как да ги направи.Значи наистина много за мен и се надявам да не ме забрави напълно.Отрекохме се от нещо прекрасно,сърцето ми се пръска от това,че не мога да съм с нея да я докосна да я целуна и да погледна в прекрасните й очи и да кажа : " ТИ си единствената за мен ти си всичко за мен,Обичам те съкровище". Знам,че това вече мина не се опитвам да я върна в живота си,просто трябваше да излея някъде всичко това,което чувствам.Аз също имам чувства,мен също ме боли,но просто съм свикнал да не го показвам.И ще продължи да е така,знам че не ми остава много време и се опитвам да взема всичко от живота и мислех че само любов няма да мога да взема,но и това получих,за което благодаря на Любовта На Живота Си !!