Знам,че много фенове на "емо" стила ще ми опонират, ама да ви кажа честно тва с депресията не го разбирам.. Значи, не може едно депресирано, уж ранено ДЕТЕНЦЕ, да ми ходи с някви супер весели дрешки, "кецки"(Господи мразя тази дума), шалчета, и да опропастява така безочливо външния си вид, само и само да станат интересно на хората, а вцъщност това, което постига е типично вечно аутсайдерче.. Та те дори не разбират същината на този стил! Добре, бе, нали си тъжен, нали ти е сдухано и искаш да се самоубиеш, тогава що ходиш като най-безгрижното арогантно лапенце по улицата и се държиш, сякаш всичко ти е позволено? Еми извинявайте "емо-та", ама някак си сте доста изкуствени Естествено, всеки си има мнение, и аз не бих желала ни най-малко да налагам своето. Щом ви харесва, бъдете си такива, но да знаете, че ако впечатлявате, то впечатлението което оставяте със сигурност е отрицателно.. поне според мен