И ден след ден редяха се годините
и миг след миг живота остаря
разделяха се пътища и хората
променящи се, със загрубелите от нищета сърца.
И ден след ден, след два, след много
сама и в самота
реших, че няма смисъл от тревоги
животът е един, не са ми два.
Погледнах през прозореца града ми
и пуст, и сив и с празнота
тревожеха се хората, нагърбени с проблемите,
играеха децата, носени напред от времето..............

Това ми харесва най-много! УСПЕХ!