Любов от растояние...

[edin_vluben]

Ето тук поствам едно от писмата между мен и моята приятелка...това е една нежъзможно силна и болезнена връзка, покради простата причина че тя е на 1150км от мен . Не търся съвет, просто ми се прийска да споделя с някого...
Хора, оценявайте какво и кого имате до себе си...
Ето го и самия майл:

Здрасти мишчицата ми сладка, сега се прибирам малко късно...
Не требваше да излизам деаба...хем оставих теб сама, хем и ми стана супер криво, щото всеки си доиде с приятелката там...беше весело, но...супер криво - поне за мене не знам дали знаеш как е да обичаш някого с цялото си сърце и да си готов да дадеш всичко за тоя човек, а той да е на 1150 км от тебе, и да знаеш че ще го видиш след 1 месец за 2 седмици и после пак няколко месеца няма да си с тоя така скъп за теб човек в това време всичките ти познати покрай теб са с приятелките си и им е супер, няма за какво да се тревожат, а ти си сам...Всяка сутрин се сабуждаш сам и всяка вечер си лягаш сам, излизаш сам и се прибираш сам. И най-скъпия ти човек на света е много много далеч от теб, всяка свободна минута мислиш за него и ти става все по мъчно за него, и за пореден път си казваш - "Майната му, живота винаги е бил гаден с мен, защо ли сега да е по-различно?" И се опитваш да однесеш мислите си на някъде другаде, отключваш компютъра и пак виждаш красивото личице на фона на компютъра и пак си казваш : "Боже благодаря ти че ме срещна с нея!" И пак се впускаш в спомени...как си я видял за пръв път...как те е погледнала, как си я целунал, къде сте били точно, цвета на колите дето са минали и разни други безмислени за нормалните хора детайли, но за теб тези детайли са всичко! Те връщат всяка секунда назад към този прекрасен ден когато я срещтна! Но вече трябва да се концентрираш и да работиш, вършиш някаква работа и не след дълго пак отваряш папката със всяка една снимка която прекрасното създание ти е изпратило, и започваш да ги гледаш за 239847 път, минава колега и казва : "Сладурана е, но сървъра на M-Real е паднал и трябва да го вдигнем", с нежелание затваряш папката и започваш да работиш, и го правиш заради нея, вдишваш въздух и после го издишваш - пак заради нея! Живееш (ако това може да се нарече живот) - заради нея, с надеждата че пак ще я видиш! Че пак ще седите там на онова свято за теб местенце, и в този момент времето ще спре! Нищо и никои няма да може да те разтревожи и ти ще си най-щастливия човек на света! Но пак се връщаш към реалността и работното ти време вече е свършило, време е да си ходиш вкъщи, към онова празно пространство което наричаш свой дом. Влизаш и с нетърпение преди още да си съблякам якето включваш компютъра и влизаш в IRC и нямаш търпение да видиш така чаканите през целия ден "{P}{P}{P} zdrasti bebo" тогава грейва усмивка на лицето ти, но пак започва да си липсва ужасно много и с всяка написана буква ти я обичаш все повече и повече! По някое време те обсебват мисли: "Има ли смисъл от всичкото това...няма да я видя поне още 1 месец и ще я вида за малко, после пак се връщам..." но след това започваш да я обичаш все повече и повече, и живееш само заради тия 2 седмици, които за теб ще са всичко! Тя най - накрая излиза от IRC с думите "nanam nanam nanam" и на теб ти става толкова мило че ти иде за захвърлиш всичко и да тръгнеш към нея! Но разбираш че е невъзможно...и пак те обсебва това познато чусто - тъгата...пускаш някоя депресираща балада която те довършва...буца ти е заседнала в гърлото...некрая не се сдържаш и пускаш няколко сълзи, знаеш ли как парят очите тогава?...казваш си: "Мъжете не плачат" и се опитваш да се спреш, но само при мисълта за нея пак започваш...неуписуемо е...по някое време преставаш и за пореден път си лягаш сам с надеждата че ще дойде и този дългоочакван ден в който тя ще е до теб и ще я гледш цяла нощ как спи до теб...но уви той няма да е скоро и заспиваш отново тъжен...
Така минава всеки ден, ти ме помоли веднъж никога да не забравям че ме обичаш. Няма - обещавам, но и аз искам да те помоля нещо, мисълта за теб ме тормози по горепосочения начин всеки ден, и със всеки изминал ден става все по зле и по зле, това е една неописуема болка! Но аз искам тази болка за продъжава да ме тормози все повече и повече защото само така се чуствам жив, така че моля те погрижи се болката да не престава иначе не бих се чуствал жив...
Обичам те!
вечно твой ****

[SmIlE FoR YoU]

kolko dobre te razbiram,kato go 4etqh po4ti napulno vse edno se otnasq6e za men,jivota e ne4esten,no lubovta granici nqma

[Cvetito53]

Pro4etoh cqloto ti pismo koeto si i napisal i naistina se raz4uvstvah!Mn mi haresa na4ina po koito si opi6al ednovremenno kolko ti e ma4no za neq no i kolko bezumno q obi4a6!V nqkoi napisani ot teb redove i az se vapla6tavam vapreki 4e moqta iztoriq e savsem druga!Dumite "и го правиш заради нея, вдишваш въздух и после го издишваш - пак заради нея! Живееш (ако това може да се нарече живот) - заради нея, с надеждата че пак ще я видиш" prekrasno napisani!Basi silen do kato se mine tozi 1 mecec i 6te si q vidi6!!!!Uspeh4eta mnogo!!!!

[Love0nlyMyself]

Pro4etoh cqloto ti pismo koeto si i napisal i naistina se raz4uvstvah!Mn mi haresa na4ina po koito si opi6al ednovremenno kolko ti e ma4no za neq no i kolko bezumno q obi4a6!V nqkoi napisani ot teb redove i az se vapla6tavam vapreki 4e moqta iztoriq e savsem druga!Dumite "и го правиш заради нея, вдишваш въздух и после го издишваш - пак заради нея! Живееш (ако това може да се нарече живот) - заради нея, с надеждата че пак ще я видиш" prekrasno napisani!Basi silen do kato se mine tozi 1 mecec i 6te si q vidi6!!!!Uspeh4eta mnogo!!!!

+7246284

[CucuTy]

Sad but true. И все пак.. Life is pain..

[sapa91]

naistena e gadno "lubov ot raztoqnie" az sam v sa6tata sitoacia no slava bogo raztoqnieto e mnogo po malko i sled 2g moje da sme si dvamata no ina4e znam kak se 4ystva6... tova da obi4a6 nqkoi i da ne moje6 da my go kaje6 v o4ite... da ne moje da si q gy6ne6 cynka6 ni6to.. i samo zaradi raztoqnieto .. e naistena gadno

[Barbie]

Ахам. А приятелят ми все се чуди защо помня всяка секунда от връзката ни, защо искам да изживяваме пълноценно всеки миг заедно и защо изпадам в истерии всеки път, когато трябва пак да пътувам напред-назад. И ние вече от две години сме в същата ситуация и не е лесно, но, слава богу, тази година е последна.

Любовта от разстояние е съвсем възможна, реална и дори мъчително сладка, стига чувствата да са достатъчно силни и партньорите - достатъчно зрели.

[GabisiTa]

Много тъжно... Пожелавам ти само така да се стекат обстоятелствата, че да може да бъдете заедно.....

[sexa_na_kompleksa]

Разбирам те напълно! Мога само да ти пожелая този един месец да мине неусетно!

[SabrinaAa]

Pro4etoh cqloto ti pismo koeto si i napisal i naistina se raz4uvstvah!Mn mi haresa na4ina po koito si opi6al ednovremenno kolko ti e ma4no za neq no i kolko bezumno q obi4a6!V nqkoi napisani ot teb redove i az se vapla6tavam vapreki 4e moqta iztoriq e savsem druga!Dumite "и го правиш заради нея, вдишваш въздух и после го издишваш - пак заради нея! Живееш (ако това може да се нарече живот) - заради нея, с надеждата че пак ще я видиш" prekrasno napisani!Basi silen do kato se mine tozi 1 mecec i 6te si q vidi6!!!!Uspeh4eta mnogo!!!!

[Ai4ka]

много тъжно пожелавам ти ..да стане така че да сте си заедно винаги..вскичко това да е просто едно препядствие и да сте си щастливи двамцата

[ludo_momiche]

тия връзки от разстояние се получават при 1% от човечеството деба

май трябва да се съглася....много рядко се получава

[GreenFairy]

Защо всички казвате, че е тъжно? Аз не мисля, че е така, аз мисля че е красиво, защото независимо от всичко любовта е най-хубавото нещо. Както каза някой друг преди мен, ти ще помниш всеки миг прекаран с нея.

[porky]

Защо всички казвате, че е тъжно? Аз не мисля, че е така, аз мисля че е красиво, защото независимо от всичко любовта е най-хубавото нещо. Както каза някой друг преди мен, ти ще помниш всеки миг прекаран с нея.

'

И аз така мисля Любовта е най-красивото чувство, което носи болка, носи и радост.
Дано нещата да се оправят и да сте заедно. Наистина чиста и споделена любов като вашата се среща рядко

[edin_vluben]

Хора повярвайте, няма нищо хубаво от връзката от растояние...
само аз си знам колко пъти съм заспивал плачейки със зайчето което ми е подарила за 14-ти Февруари...само аз знам колко пъти ми е идвало да захвърлчя всичко и да си тръгна за България защото в моментите в които има нужда от мен аз съм на майната си...трудно е...ужасно много боли...не пожелавам на никого такава връзка...хора ценете човека до себе си и го уважавайте!

[Mementomori]

Сърцераздирателна история определено,но обикновено връзките от разстояние са изпълнени с болка и липса,защото не може влюбените да се наслаждават на присъствието един на друг.Понякога моралната подкрепа не е достатъчна,защото в най-трудните си моменти човек остава сам и на колкото и смел,борбен и самостоятелен да се прави,да иска да бъде,има нужда от една прегръдка,от допир до скъп за сърцето му човек,който и без думи заявява опората и предаността си.....Имала съм подобна връзка,но за съжаление приключи.....
Влюбените двойки все по-често трябва да си задават въпроса-Какво бих правил/а без него/нея?Какво е тя/той за мен?.....Не бива да оценяват късно изгубеното,защото не всичко е поправимо!

[GreenFairy]

Току-що се връщам от Пловдив, днес се видях с моето момче. (принципно е от Стара Загора) Мойта история е подобна, макар и доста по-различна, но и нас ни дели разстояние, не чак толкова голямо, но е достатъчно. Това което исках да ти кажа е, че когато съм с него усещам всеки един миг, всеки път когато ме прегърне усещам всяко едно трпване на сърцето му това ме кара да се чуствам невероятно. Сигурна съм, че и при теб е така. И както ми каза той "Недей да мислиш за това, че ни делят толкова много километри, мисли за това, че сега сме заедно и живей в настоящето, за всеки един момент"

[~Niki SanDerS~]

Сърцераздирателна история определено,но обикновено връзките от разстояние са изпълнени с болка и липса,защото не може влюбените да се наслаждават на присъствието един на друг.Понякога моралната подкрепа не е достатъчна,защото в най-трудните си моменти човек остава сам и на колкото и смел,борбен и самостоятелен да се прави,да иска да бъде,има нужда от една прегръдка,от допир до скъп за сърцето му човек,който и без думи заявява опората и предаността си.....Имала съм подобна връзка,но за съжаление приключи.....
Влюбените двойки все по-често трябва да си задават въпроса-Какво бих правил/а без него/нея?Какво е тя/той за мен?.....Не бива да оценяват късно изгубеното,защото не всичко е поправимо!

Напълно вярно за съжаление..

[xxxSnowflakexxx]

Pro4etoh cqloto ti pismo koeto si i napisal i naistina se raz4uvstvah!Mn mi haresa na4ina po koito si opi6al ednovremenno kolko ti e ma4no za neq no i kolko bezumno q obi4a6!V nqkoi napisani ot teb redove i az se vapla6tavam vapreki 4e moqta iztoriq e savsem druga!Dumite "и го правиш заради нея, вдишваш въздух и после го издишваш - пак заради нея! Живееш (ако това може да се нарече живот) - заради нея, с надеждата че пак ще я видиш" prekrasno napisani!Basi silen do kato se mine tozi 1 mecec i 6te si q vidi6!!!!Uspeh4eta mnogo!!!!

+7246284

+8766544

[zaraaa]

Сърцераздирателна история определено,но обикновено връзките от разстояние са изпълнени с болка и липса,защото не може влюбените да се наслаждават на присъствието един на друг.Понякога моралната подкрепа не е достатъчна,защото в най-трудните си моменти човек остава сам и на колкото и смел,борбен и самостоятелен да се прави,да иска да бъде,има нужда от една прегръдка,от допир до скъп за сърцето му човек,който и без думи заявява опората и предаността си.....Имала съм подобна връзка,но за съжаление приключи.....
Влюбените двойки все по-често трябва да си задават въпроса-Какво бих правил/а без него/нея?Какво е тя/той за мен?.....Не бива да оценяват късно изгубеното,защото не всичко е поправимо!

Напълно вярно за съжаление..

Абсолютн съм съгласна с написаното Ще добавя само, че аз не съм имала връзка от разстояние и не знам какво е, знам само, че ако Любовта е истинска и силна ще издържи Усех на автора, както каза някой по-горе трябва да си силен, за да издържиш още месец без нея, не се предавай Накрая!