Тези думи винаги ги казват хора, които са преживели това, които са се затваряли вкъщи, плакали са до безкрайност и не са намирали смисъл в живота, хора, които по-късно са осъзнали, че са грешали ...
Но докато човек не изпита нещо на свой гръб той рядко вярва в него, рядко се доверява на чуждите приказки, винаги си мисли, че неговата история и любов са единствени и че всички останали са били просто някакви симпатии..
И аз съм страдала, и аз съм плакала, но когато четях подобен пост реших, че при мен нещата са коренно различни..
Изпитах всичко на свой гръб и видях, че греша.
Но се съгласих, че всичко това, което казваш е вярно, едва, когато сама проверих..