Надявах се да прочетеш нещо преди да се изкажеш.
И все пак, от къде си сигурен/а, че изобщо има смисъл в това, което се случва?
Защо е нужно да има смисъл? Има ли смисъл във физичните закони, които търкалят топката по склона?
И тази малка причина - щом е толкова неизвестна, значи не е известно и дали я има.
Следователно нещо се е появило от нищо? Моля да докажеш.
Сякаш е по-удобно за човек да си мисли, че нещата вече са решени преди него - по-малко отговорност? Едно е да си мислиш, че целият ти живот лежи на плещите ти, а друго някой да ти каже, че и без това вече всичко е предначертано.
Изказах се по въпроса в горния си пост. Моля прочети. Последните изречения от цитата. Разчитането на съдбата е фактор, който предразполага към провал. Разчитането на себе си е фактор, който предразполага към успех. Уви, полезността на нещо не значи, че то е вярно. Вярността или поне приблизителната вярност я получавам като вкарам в картинката определен брой други направления, но стига ти толкова.

Какво мислите вие по този въпрос? Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим? Че ние правим Аз-ът си, а не съдбата?
Ето в този кратък абзац, единственият псевдо-твой, изказваш няколко брутални неточности, най-очебийната от които е, че използваш думата "съдба", сякаш нито си разсъждавал, нито си чел далеч по-правдоподобните от съдбата аргументирани противоречия на мен мейд химселф. Ако ли се беше запознал, също така нямаше да зададеш въпроса си по този начин.
Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим?
Запознавайки се с чудеса като емпиризъм и марксизъм въпросът ти нямаше да бъде "дали е така" защото доказателствата говорят, че НЕ Е така, а просто "какво мислите за екзистенциализма?"