Хехе, айде малко да пофилософстваме.Браво, темичката е хубава.

До преди време, доста напористо вярвах в съдбата и в това, че живота ни е предопределен.Сега обаче съм на мнение, че посредством собствените си действия, ние малко или много повлияваме на развитието на нещата.Например, ако някой умре при автомобилна катострафа, тъй като е карал с несъобразена скорост, някои хора ще кажат- "Така му е било писано", но от друга страна, ако въпросният човек е спазвал ограниченията на пътя е нямало да се стигне до този тъжен край.Да може би, наистина му е било писано да умре, но не и при обстоятелствата, които той сам си е създал, поради проявената безотговорност.Та с този пример се изчерпва мнението ми за кармата и нейното влияние върху живота ни.
Колкото до бебета-те са сладки-знам, че не ги обичаш, защото пискат, но това е може би част от нуждите им, нали за това са бебета за да плачкат, да ги хранят, да спинкат, тоест това са техните потребности когато са мънички.С течение на времето, постепенно започват да навлизат в живота и да опознават света около тях, по свой си детски начин.Изпитват любопитсво, защото осъзнават, че не са само те, че има и други неща около тях.И така, от най-ранна детска въздраст, започва изграждането им, търсят своето място в обществото, което първоначално се свежда до позиция пред родителите и близките.След това пред приятелчетата в детската градина, после в училище и така все на по-горен и по-горен етап, но хубаво е когато няма таван, и когато сами деца не се изчерпват твърде рано, а напротив дори, винаги си поставят нови и нови цели.Така се ражда и амбицията и покрай нея всичко оснало.Именно целенасоченността е тази, която определя приоритети ти.
Всички ние искаме да се реализираме и да се докажем първо пред самите себе си и след това пред околните.Именно сладостта на успеха е тази, която ни подържа живи, която е отговорна за нашето самочувствие и увереност.Защото няма нищо по-хубаво от това да се радваме на реколтата.