Бях изнервена нищо не вървеше както трябва. Потника, който си бях харесала, вече го бяха продали, носех тежка чанта, беше ми горещо и на всичкото отгоре приятелките ми не искаха да излезем. Казах си:” Още един скучен ден!” Беше ми омръзнало от сивото ежедневие, исках да ми се случи нещо вълнуващо, което няма да забравя, с което ще запомня това лято. Тези мисли не ми даваха покой, вървях с глава наведена надолу, пълна с размишления, когато усетих едно силно рамо, удрящо се в моето. Нервите ми не издържаха, обърнах се и извиках:” Внимавай, къде вървиш, не съм Прозрачна!” Вдигнах глава и видях високо момче, с тъмна коса, кафяви очи, чипо носле и добре оформено тяло и просто се…Влюбих! До тогава не вярвах в Любовта от пръв поглед, но в този момент осъзнах, че наистина съществува. Момчето леко изплашено от моята груба реакция, плахо ми каза:” Съжалявам!” и притича до мен, за да ми помогне да прибера нещата паднали от чантата ми при сблъсъка. Когато се доближи, усетих парфюма му и го пожелах още повече – любимия ми аромат – червен STR8. Казах му, че не е нужно да ми помага, но той отвърна закачливо:
- Не мога да оставя такова хубаво момиче като теб, да си прибира нещата само, при положение, че и аз не внимавах!
Изчервих се и се извиних за грубото държание, а той отвърна:
- Е една среща ще оправи нещата!
Не знаех какво да кажа, краката ми се подкосиха и се изчервих отново. Единственото, което ми дойде на ум, в този момент беше:
- Та, аз не те познавам!
Той подаде учтиво ръка и каза:
- О, Да! Аз съм Боби, много ми е приятно!
- Зара и на мен ми е приятно! – отвърнах аз
- Е, Зара ще ми откажеш ли или ще ми доставиш удоволствието да се фукам, че съм излязъл с такава сладурана като теб?!
- Но, Моля те, засрамваш ме! – казах тихо аз
- Е, срамът ще мине, стига да приемеш предложението ми! – подхвърли Боби
Ще приема, без това няма какво да правя тази вечер, а и е толкова чаровен. Всички тези мисли ме отведоха до един отговор – „Да!”
- Приемам! – казах аз закачливо
и с Боби се отправихме към центъра. Бях ужасно притеснена, все едно бях за 1-ви път на среща. Успокоявах се с неговите думи, че срамът ще премине, а и все пак тази среща беше доста неочаквана. Той не спираше да натяква думите ми:”Не съм Прозрачна!” и не спираше да се шегува. Мислех си:”От кога не съм се смяла така?!” Решихме да отидем на моето любимо заведение – „Скандал”. Когато влязохме, Боби се доближи до мен, усетих отново парфюма му и ме побиха тръпки, той ми каза нежно на ухото:
- Внимавай да не стане Скандал, както преди малко!
И двамата се разсмяхме, обърнах се към него и също прошепнах:
- Не се притеснявай, не съм толкова Лоша!
Погледите ни се срещнаха и като че ли моят, щеше да му каже всичко, което мислех и чувствах в този момент. Не исках това да става, но дали не беше прекалено късно…?! Сепнах се и предложих да се настаняваме на някое от сепаретата. Боби ми се усмихна и предложи сепарето в дъното. Тогава си помислих:”Сепаре в дъното, хмм, няма да се дам толкова Лесно!” Отказах и си избрах маса точно по средата. Той се засмя леко, като че ли разбра мислите ми от преди малко. Когато седнахме, 1-те му думи към мен бяха:
- Ти си доста срамежлива, но и доста недостъпна!
Погледнах го и си помислих, защо откри именно тези черти в характера ми, които ми допадат най – много! Отвърнах му:
- Браво на теб, за 30 мин. си ме опознал доста добре! – и се засмях,
а той все така сериозен се обърна към мен с думите:
- Освен, че си хубава, отдалеч се забелязват именно тези 2 качества.
- Престани да ме засрамваш! – изсъсках аз през зъби.
В отговор на тази моя реакция, Боби иронично ми отвърна:
- И не била, Лоша!?
И двамата почнахме да се смеем, погледите ни отново се сблъскаха. Усетих как ми се иска да го прегърна, да го целуна, да го почувствам! След тези горещи мисли, се взех в ръце, извъртях погледа си на другата страна и си казах:” Момиченце, внимавай какво си мислиш и какво правиш!” Боби обаче не беше съгласен с моите мисли. Сложи ръка на брадичката ми и обърна лицето ми към него, като каза:
- Знаеш ли, когато говориш с някого, трябва да го гледаш в очите!
Аз се усмихнах, доближих се до него, гледайки го право в тъмнокафявите очи и му отвърнах:
- Неудобно ми става!
Боби се засмя и този път не аз, а той извърна погледа си на другата страна. Тогава аз иронично подхвърлих:
- Ето виждаш ли!? Доказах ли ти?!
Той се обърна към мен и ми каза:
- Не мога да спра да те гледам, имаш много красиви очи!
- Стига с комплиментите, до тук сме с тях, разкажи нещо повече за себе си! – отклоних смутено темата аз,
а той започна да говори за себе си.В разговори за него и мен, не усетихме как са минали 3 часа.
- Стана време да си тръгваме. – подхвърлих аз.
В тези думи имаше нотка на недоволство. Не исках да се разделяме, не исках да си тръгва!
- Е жалко, но поне ще те изпратя и ще прекараме още малко време заедно! – каза Боби.
- Няма нужда, ще си извикам Taxi, не искам да те затруднявам!
но вътре дълбоко в себе си исках да ме изпрати, макар че знаех какво ще последва. Целувка или може би прегръдка, като за начало, като за 1-ва среща, все пак тази среща беше изпълнена с доста комплименти и закачки и от двете страни.Не исках да съм като някое леко момиче, в очите му, трябваше да се държа на положение. Боби прекъсна мислите ми като ме попита:
- Е, Зара накъде?!
Отново се запитах да ме изпрати ли или не...какво пък толкова, един живот живея, да го изживея както трябва, помислих си аз и отговорих на въпроса му с думите:
- Следвай ме, аз ще ти покажа!
- Слушам те, Следвам те, отведи ме, където поискаш! – каза весело Боби
- На едно много хубаво място! – засмяхме се и двамата, тогава разбрах, че и аз съм започнала да флиртувам, помислих каквото ще да става тази вечер, щастлива съм…и се запътихме към нас…
Когато стигнахме до входната врата на дома ми, не знаех какво да кажа, просто стоях с лице обърната към него и си мислих:”Моля те целуни ме или пък само ме прегърни…или аз да те целуна…не вземи се стегни, на 1-ва среща без такива” Успях само да кажа
-Е, Боби беше ми много приятно, че се запознахме, прекарах си страхотно тази вечер! – и подадох ръка
Боби, като че ли искаше да ми сподели нещо, но аз го прекъснах с тези мои думи. Той също отвърна:
- И на мен ми беше много приятно, радвам се че се сблъскахме! – и хвана ръката ми, която подадох преди малко в знак на учтивост. Тогава усетих как искам да докосне цялото ми тяло, цялата се разтреперих, краката ми отново се подкосиха, замислих се какво става с мен от един съвсем обикновен жест. Четях в очите му, че не иска всичко да свърши така, моите казваха същото. Боби държеше ръката ми и не я пускаше. Сърцето ми заби лудо, като че ли предчувстваше какво ще сторя. Успях да се откопча с думите:
- Трябва да влизам, стана доста късно, благодаря отново за хубавата вечер и благодаря, че ме изпрати.
- Няма за какво! – и се усмихна леко.
Вече отключвах врата, когато зад себе си чух:
- Между другото имаш много хубава рокля, добре ти стои и то доста!
Преди да успея да благодаря за поредния комплимент, Боби хвана ръката ми, придърпа ме към себе си, притисна тялото ми в неговото и ме целуна. Имах чувството, че никой не ме е целувал така преди – толкова нежно и същевременно толкова страстно! Когато за момент спряхме, той ми каза:
- Случвало ли ти се е да се влюбиш от пръв поглед, на мен ми се случи…днес!
- Какво съвпадение – казах аз, усмихната и щастлива – и на мен ми се случи днес!
И двамата се разсмяхме и започнахме да се целуваме отново. Прекъснах целувката с думите:
- Ще влезеш ли?
Боби се засмя леко и ми каза самодоволно:
- Грях ще е да прекараш нощта сама!
Усмихнахме се един на друг и затворихме врата след себе си.

Разказът е посветен на момчето, което харесвам