Ужасно е! Мина едва месец, а аз вече не издържам!

[SiNiStEr]

Спокойно,недей да си мислиш такива неща.Една майка не би го направила това.

[preichetoy]

Спокойно,недей да си мислиш такива неща.Една майка не би го направила това.

Ако съм мръднала ще се наложи

[SiNiStEr]

Спокойно,недей да си мислиш такива неща.Една майка не би го направила това.

Ако съм мръднала ще се наложи

Не ми се вярва майка ти да го направи,независимо какво си направила.

[ViNyArD]

От тази ситуация има един изход - игнориране. Като спреш да му слушаш прищявките на този индивид всичко ще си дойде на мястото. Имам някакви представи от психология и по описанието, което си дала ми се вижда, че тоя човек избива сериозен комплекс за малоценност. Отделно може да се чувства изнервен и не на място като трябва да се грижи за някого(останах с впечатление, че не е се е женил и няма деца?!), алкохол, сексуална немощ може също да допринасят да е агресивен.

В "Закрила на детето" се занимават с доста по-тежки случаи и не смятам, че имаш работа с тях.

[preichetoy]

Алкохола и сексуалната немощ не са му проблем, той не пие, пък ги чувам доста чесичко с неговата...тънки са ни стените... А това за избиванетп на комплексите.. ДА! Именно това е проблема! Обаче се опитах да обясна, че дори да го игнорирам, той пак си ме тъпче. Според мен той е енергиен вампир и дори да не му отговарям, да не го гледам, да не го слушам, той пак си смуче...

[ViNyArD]

Типичен пример за човек, който не е проявявал достатъчно внимание към никого и към нищо през живота си. Може би като малък не са му показвали, че го обичат. Пробвай да изглеждаш щастлива пред него, че не ти дреме за отношението му, покажи му, че не си объркана, че може да се справиш.

[preichetoy]

Като малък и сега баба ми обича най-много него! А аз пред него с нищо не показвам, че ми бърка в мозъка, освен ако изляза извън релси по време на караницата, ама в такъв момент въобще няма дамога да се усмихна!

[ViNyArD]

Може да е нещо по-тривиално, например да е ядосан, че майка ти те е оставила на негови грижи и е отишла в чужбина. Това е само гадаене, нито познавам човека и съдя за него само от твоите впечатления. Запомни само, че от всяка ситуация има изход и от теб зависи дали ще вземеш правилното решение. Опитай се да свикнеш с него, вярвам, че във всеки човек има нещо добро.

[Vikitooo]

Милото момиче
Наистина много ме натажи историята ти, ама много!!
Какво да ти кажа, ако си достатъчно голяма можеш да започенеш работа и да се изнасеш. А нямаш ли баба, дядо, други близки при, които можеш да отидеш? Иначе ако не, не се сещам какъв съвет дА ти дам. Но от личен опит ти казвам, че не е лесно да бъдеш Емигрант( за майка ти става въпрос) и на нея и е много трудно там където е . По-добре не я притеснявай допълнително, но ако положението стане по зле трябва да и кажеш..Успех , дано нещата да се оправят!!!

[cooool]

Здравейте. Става дума за вуйчо ми. Майка ми замина за Ирландия, за да търси работа, аз съм полусирак, така че сега съм поверена на грижите на вуйчо си, който ме обича, но меко казано, не може да го показва. Постоянно ме унижава, при всяка предоставена му възможност. Вика ми, обижда ме, казва ми, че не ставам за нищо, че нищо не мога да правя, спира поривите ми, казва ми, че не му помагам с нищо, а всъщност аз съм върша цялата домакинска работа. Не искам да казвам на майка си, защото за момента си има достатъчно грижи, но аз бях на успокоителни преди два месеца, не заради него, но все пак имам слаби нерви и не издържам. В момента плача, защото се чувствам обидена, унизена, безполезна, непълноценна... Той току-що се прибра от работа и веднага ми се скара за поне 4 неща, за които всъщност никой няма вина, те дори не са проблеми, той си ги измисля...Постоянно ме обвинява в неща, които не съм направила и дори е толкова филмиран, че ми описва как се е случило всичко. Никога не ми вярва, постоянно си доизмисля моменти в иначе несъществуващите ми ''бели''. Естествено така лъже само себе си, защото аз отлично знам, че не съм правила такива неща. Когато се разплача започва да ме имитира, сякаш иска да ме прободен още по-надълбоко...Тази нощ не спах, чистих, мих, прах, но не си легнах, леглото ми стои оправено от вчера сутринта, сега също не ми се спи...или по-скоро не мога да заспя, треперя и плача... Какво да направя?!


П.П. Знам, че е много дълго, но дори и да не ми отговорите, поне го прочетете, имам нужда, ако не да получа съвет, то да бъда разбрана...

Здр, и аз имам подобен проблем, но може би не е толкова голям, но пак си е проблем. На кратко аз съм малкото дете в семейството, и ме третират като 5 годишно *говоря за майка ми, баба ми и дядо*, миналия месец стана така, че вкъщи бяхме само аз и майка. Татко не беше в града, а сестрата работи по морето. Та майка от край време ви крещи вкъщи, и макар преди да отида да уча в друг град да не крещеше предимно на мен, но пак се крещеше много за глупости. Винаги бях м/у чука и наковалнята - да ми крещят, за неща за които трябва да се скарат на сестра ми, затова аз отнасях караницата, за това, че тя закъснява да се прибере, а на нея и се поскарваха съвсем малко. И така, онзи ден, щях да летя, за да отида на гости на вуйчо ми в чужбина за месец, но пак съм депресирана от последната караница, заради която още имам проблеми, дни след това. И така е, сега макар и да съм на километри от нас още съм депресирана и нервна и незнам какво да правя. Едвали ти помагам кой знае колко, но знай че не трява да му се оставяш, да те тъпче. Навярно се държи така, защото не можеш да се защитиш и да устоиш своето. Ако те ядоса пак, ако питаш мен излез от къщи за някой друг ден<ако има къде да отседнещ>, и съм почти сигурна че ще каже на майка ти че си избягала. Тогава й кажи защто се е получило така, и ако той е човек - ще се поправи.

[cooool]

Влизам ти мн добре в положението,може би защото и аз съм така,е не точно така,но нещата са почти същите.
Първо се успокой малко,разбери,че няма смисал да се ядoсваш и плачеш заради него.Само защото той не заслужава дори и това.
По-добре поговори с майка ти,знам мн добре,че не трябва точно сега да я притесняваш с този проблем,но няма как.Ако не поговориш с нея,с кой др тогава?Единствено тя може да оправия някак нещата.
Моята майка и тя не е в България,а аз живея с баба ми и сестра ми и винаги когато имам някакъв проблем съм го казвала на майка ми,тя колкото и проблеми да е имала винаги е оправяла нещата.
Просто и кажи,че вече не можеш да мълчиш и трябва да споделиш с нея.
Успех,дано съм ти помогнала някак.

Не мисля, че тя плачи заради него, тя плаче заради себе си, защото не се чувства добре, защото чувства болка, която трябва да излезе, все пак трябва да се успокои първо преди да действа.

[Pliok0019]

На майка ти е и е трудно. Нова работа в нова държава, нови хора, ти и липсваш... Оносно вуйчо ти - старай се да не му обръщаш внимание. Явно не е от типа хора, за които си струва да се ядосваш. След като майка ти се върне всичко ще се оправи.

[Forester]

Това е ужасно,съжалявам.Успокой се и не взимай нещата толкова на сериозно.Беше казала,че те обича.А от къде знаеш,щом отношението му е такова?
Може би трябва да поговориш с него на четири очи , да го питаш какъв е проблема и в краен случей да се обадиш на майка си.
Не си струва да ти е гадно за това,в случей ,че на него не му пука.
Успех.
Дано скоро се оправите !

[Puky]

oxx..gorkata..naistina mn ti sachuvstvam..spored men e nai-dobre da my kajesh vsichko v ochite i go ovikai edno hybavo za da razbere..a ako i togava ti se podigrava i onijava mislq che trqbva da se iznesesh..moje bi a3 shtqh da napravq taka.. ti zaslujavash po-dobru jivot sig sm..ako toi ne moje da ti go predostavi prosto go potursi sama..ili puk zvunni na maika si ili idi pri neq v Irlandiq..nz nz a3 veche ti predlojih mn neshta pishi kakvo mislish i shte te posuvetvam otnovo

+1

[didi_baby]

Мисля,че не трябва да обръщаш внимание какво ти говори.Сигурна съм,че си прекрасен човек и незаслужаваш такова отношение,така че опитай се да потърсиш правата си.Ако трябва,седни и поговори с него,но съм почти убедена,че това няма да помогне.Най-добре поговори с майка си и й кажи как се чувстваш,как се отнася с теб,излей си душата.Тя ти е майка и е готова да направи всичко за теб,навярно затова е заминала.Най-важното нещо за нея в този свят си ти и тя не би позволила да ти се случи нещо,особено щом си изпаднала и в криза.Трябва да й кажеш,няма да я притесниш,не се безпокой.Напротив,ще е доволна,че си споделила с нея и тя ще направи всичко,за да не се чувстваш повече така.Това е моят съвет.Не се притеснявай да споделиш.Запомни:ти си всичко за нея.
Вярвам,че всичко ще се оправи. Вярвай в това и ще се получи.
П.С:Не обръщай внимание на оскърбителните думи-те са казани точно за това-за да те накарат да се почувстваш зле.Знай,че ти не си това,с което той те нагрубява и ако повярваш в думите му,ще се заблудиш и ще приемеш,че наистина е така.Но ще сбъркаш.

+1

[Izzy_]

Абе я му се развикай.Какъв е той,че ще те побърква? Ако бях на твое място..той щеше да е на успокоителни..

[Seducti0n]

Здравей, миличка.
От личен опит ще ти кажа, че знам как се чувства човек, когато усилията му са неоценени.Аз също помагам много вкъщи и не защото няма кой да върши домакинската работа, а защото искам да живея в уютен дом, защото се чувствам част от семейството си , а в него всеки има своите задължения.Не помагам, само за да чуя едно-Браво-, а защото така се чувствам удовлетворена, а не като паразит по цял ден от едното легло, та на другото.
Та мисълта ми беше, че много добре правиш като помагаш, но не може ти да вършиш всичко само защото вуйчо ти си има негова си работа.Също така не можеш да си като някакво кошче, в което той ежедневно да изхвърля натрупалия се негативизъм.Ти също си човек, със своите права и задължения и на вуйчо ти, колкото и трудно да му е, ще са наложи да се съобрази.
Хубаво е някой ден да избереш подходящ момент да излезнете някъде на спокойно място, на разходка в парка-например и да поговорите като големи хора.
Ако си поделите задълженията вкъщи ще е много по-добре.Няма да ти се налага да будуваш нощем или пък да изнемогваш денем.Знам колко трудно е да се грижиш за цялото домакинство, особено когато си на 13.Обясни му и това, че той не е в правото си само и единствено да изисква от теб, но би следвало и да оценява нещата, които вършиш заради него.
Дано да е разбран човек, а щом казваш, че те обича може би има начин да се споразумеете и да започнеш да водиш по-спокоен живот, без да се стресираш излишно, без нерви, сълзи и кризи.
Знам какво е да живееш на ръба на побъркването и за това, моля те направи нещо по въпроса!

[anatoll_]

Emi ba6ta mi se darji po sa6tiq na4in s men vapreki 4e mu pomagam postoqnno i ve4e mi pisna i az ne izdarjam a maika mi kateo e vka6ti q nastroiva i 2mata sa sre6ty men

[sladur4etyYy]

съгласна съм с ~*RoNi*~ за всичко. но има 1 подробност-ако искаш, МОЖЕШ да си намериш работа, познавам хора на по 13-14 , които си работят и им плащат , без някой да им прави проблеми за възрастта. поразрови се, така ще имаш пари, ще станеш мн по-независима от него , пък и няма да се налага да прекарваш целия си ден затворена у вас. и излизай с приятели, това ще ти помогне да се разтовариш

[preichetoy]

Благодаря ви за отворите, но има едно ''НО''. За работа търсх на много места, рових из интернет, нищо не отрких, въпреки това продължавам да търся. През нощта, Цвети, будувах, не защото не съм имала възможност през деня да свърша работата, тя не е много, а защото просто не можех да заспя. С него никога никъде не мога да изляза, а и не искам, защото само мрънк, прави проблеми, на мен и на хората, и е безумно невъзпитан. Той си пере, готви си и си мие чиниите, но нищо друго.

[Seducti0n]

Благодаря ви за отворите, но има едно ''НО''. За работа търсх на много места, рових из интернет, нищо не отрких, въпреки това продължавам да търся. През нощта, Цвети, будувах, не защото не съм имала възможност през деня да свърша работата, тя не е много, а защото просто не можех да заспя. С него никога никъде не мога да изляза, а и не искам, защото само мрънк, прави проблеми, на мен и на хората, и е безумно невъзпитан. Той си пере, готви си и си мие чиниите, но нищо друго.

Няма значение.Въпроса е, че вместо да спинкаш ти се ядосваш, а това не мога да го приема.
Щом не искаш да излизаш с вуйчо ти-недей, освен случаите в които обстаятелствата не го изискват.Имай предвид и факта, че той е вече голям човек, а възрастните се мислят за бегрешни.Рядко ще намериш сред тях такъв, който да те изслуша и да потърси грешката в самия себе си.Голямо е изкуство е да бъдем толерантни към чуждото мнение дори и то да е на човек много по-малък от нас, с доста по-беден жизнен опит.
Таа, не се насилвай и не хаби излишно нерви.Изглежда няма да се разберете, но прави така, че да си някъде по средата.Тоест от общуването ти с него да нямаш полза, но да не си и на загуба, ако разбираш какво се опитвам да ти кажа.

[Forest_girl]

Миличката...
Тва звучи ужасно,ама... Ми не му обръщай внимание, намери си нещо да правиш, докато той е вкъщи излизай с фр и така!

[WaterLilly]

Знам, че е гаден въпрос, но трябва да попитам... Опитвал ли се е да те удря? Защото ако не е и не мислиш, че ще го направи, можеш спокойно да се накрещиш на него самия! Наистина положението ти е много гадно!

[preichetoy]

Знам, че е гаден въпрос, но трябва да попитам... Опитвал ли се е да те удря? Защото ако не е и не мислиш, че ще го направи, можеш спокойно да се накрещиш на него самия! Наистина положението ти е много гадно!

Не, не ме е удряял и едва ли ще го направи, но словесните му атаки ме нараняват доста повече.

[lipsvashh_mi]

Здравейте. Става дума за вуйчо ми. Майка ми замина за Ирландия, за да търси работа, аз съм полусирак, така че сега съм поверена на грижите на вуйчо си, който ме обича, но меко казано, не може да го показва. Постоянно ме унижава, при всяка предоставена му възможност. Вика ми, обижда ме, казва ми, че не ставам за нищо, че нищо не мога да правя, спира поривите ми, казва ми, че не му помагам с нищо, а всъщност аз съм върша цялата домакинска работа. Не искам да казвам на майка си, защото за момента си има достатъчно грижи, но аз бях на успокоителни преди два месеца, не заради него, но все пак имам слаби нерви и не издържам. В момента плача, защото се чувствам обидена, унизена, безполезна, непълноценна... Той току-що се прибра от работа и веднага ми се скара за поне 4 неща, за които всъщност никой няма вина, те дори не са проблеми, той си ги измисля...Постоянно ме обвинява в неща, които не съм направила и дори е толкова филмиран, че ми описва как се е случило всичко. Никога не ми вярва, постоянно си доизмисля моменти в иначе несъществуващите ми ''бели''. Естествено така лъже само себе си, защото аз отлично знам, че не съм правила такива неща. Когато се разплача започва да ме имитира, сякаш иска да ме прободен още по-надълбоко...Тази нощ не спах, чистих, мих, прах, но не си легнах, леглото ми стои оправено от вчера сутринта, сега също не ми се спи...или по-скоро не мога да заспя, треперя и плача... Какво да направя?!


П.П. Знам, че е много дълго, но дори и да не ми отговорите, поне го прочетете, имам нужда, ако не да получа съвет, то да бъда разбрана...

кажи му това,което каза и на нас...че знаеш,че те обича (както и ти него),но не го показва..и че въпреки се стараеш да помагаш с домакинската работа,той все не е доволен..Спомени за слабите нерви....Ще видиш как при 1 нормален разговор ще си промени коренно отношението..Не тръгва да му викаш и тн,понеже 1во ти е роднина,а тях не си избираме 2ро заради майка ти..предполагам,че жената си има свои притеснение и не и трябват още и то такива...и3то защото не знаеш до кога ще живееш под покрива на този човек....
Това ти го казвам о личен опит,защото и моите отношения с чичо ми и леля ми бюха подобни докато 3 месеца живеех при тях...Поговорете си и успех