- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Ужасно е! Мина едва месец, а аз вече не издържам!
Много гадно положение.Съжалявам, че ще те попитам, но нали каза, че си полусирак => трябва да взимаш някаква пенсия, защото бащата ти е починал, не взимаш ли такава? Тя може да ти послужи за джобни, но не знам колко лв е.
Oplachi se na maika si.Ne viarvam tia da pozvoli toi taka da te izmachva.
Drugia variant e da vdignesh skandal na vuicho si i da mu kajesh: Ne si li dovolen, che izmih chiniite, che si opravih legloto, che pochistih cialata kashta !?
Ama tova go kaji s vik.
Ima i 3ti variant: da ne pravish absoliutno nishto, da vidi toi kakvo e bez tvoiata pomosht
Аз пък майка ти не мога да я разбера, за мен това не може да се нарече майка. Някой, било то собственият ми брат, ще подбива самочувствието на детето ми, ще го обижда и тормози, а аз ще казвам 'Не ми казвай лоши новини', а ако науча за този тормоз ще се карам не на брата, а на детето си... хайде бе! Разбирам, че си има своите проблеми, но за мен това е безотговорна жена.
Спомена, че имаш друг вуйчо... защо не отидеш при него?
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Разбирам те и ти съчуствам..хора всякакви...в случая и да говориш с майка си не знам дали 6те помогне за6тото тя е дале4 и най мн да се скара на вуи4о ти ...и мисля 4е после последиците 6ет са по гадни ,смисъл вуи4о ти 6ет ти се разжика и унийи отново..няма ли някой др роднина ...ако не ..тогава според мен му се опъни не може пове4е да търпиш това .., а както си ли4и той не знае да общува и надали 6те се трогне от искрен разговор ...това е от мен...желая ти от наистина от сърце проблемът ти да се реши...после пиши какво е станало
NqMaM nUjDa oT Mn fR,StIgAt mI 2/3,AlA TaKiVa 4E KoGaTo GrYm UdArI i SvQt PoMrYkNe,dA zNaE6 4E NqKoI RoVi V gRObA tI dA Te iZmYkNe!Ne E Ne6TaStNo mOmi4eTo ZaGuBiLo lUbOvTa nA EdIn GlUpAk,A E nE6TaStEn gLuPaKa,zAgUbIl pOsLeDnIq 6aNs dA StAnE 4oVeK!!!
Да, и аз не съм съгласна с поведението на майка ми, но я е такава, винаги е била, не мога да повярвам, че го казвам, но НЕ МИ ЛИПСВА. Да, взимам пенсия, която е едни мижави 75 лева и то то този месец, преди беше 68. С нея плащам две сметки за телефон, интернет, такса за тренировките ми и нищичко не ми остава, гледам да припечелвам нещо от Ейвън, ФМ и други подобни, но почти нищо не избивам. Другият ми вуйчо живее в боксониера два етажа над нас, но той работи по 48 часа и реално нпма как да ме гледа. Нито има място, ито възможности. Той ми помага с каквото може, вчера, въпреки, че почти няма пари, защото беше отпуск, ми даде малко, като разбра, че съм останала без. Даже, понеже знае какъв е големия, ми вика ''Като те ядоса се качвай при мене'', но тва значи да съм почти нон-стоп там
. Така, големия вече се поукроти малко, втори ден нищо му няма, дано да се променя...
mindscan
мисля,че не трябва да продължаваш так, сама казваш че имаш др грижи,но спорд мен е по-добре да кожеш на майка си, то й те наранява, посли си за здравето си, по -скоро на писихчна основа
Мн. мн. тъжно ми стана за теб.Съгласна съм с повечето постове над моя,но не смятам,че трябва да тревожиш майка си.Мила, пожелавам ти успех и единственият ти шанс е да търпиш вуйчо си.![]()
Milata, znam 4e edva li moga da ti vlezna v polojenieto napalno, no kato si pomislq samo za malko kakvo ti e ... ujas! Moq savet e da govori6 , ako ne s maika si, to s drugiq si vui4o. Nqkoi ot tqh da pogovori s nego, no v tvoe prisastvie, za da ne moje da se izre4e otnovo nqkoq ot izmislenite postanovki... Vui4o ti moje da ne se vslu6va v tvoite dumi, no moje bi bi se vslu6al v tezi na nqkoi vazrasten. Sa6to, ne obvinqvai maika si, 4e e zaminala, tq go pravi samo za da ti osiguri po-dobar jivot...edva li e predpolagala, 4e sobstveniq i brat 6te se otnasq taka s teb...
Uspeh i dano jivotat ti skoro da se podredi![]()
Да, на майка си няма да кажа нищо. Това с разговора с възрастен е добра идея, ще опитам. Майка си не я обвинявам за нищо, знам, че го прави за мое добро. Тя знаеше, че той ще се държи лошо с мен, даже знаеше, че ще се държи много лошо, но не подозираше, че ще стигнем до това положение, освен това не знаеше, че имам проблеми с нервите, тя не обръща много голям внимание на проблемите ми, а и нямаше избор, нямаше на кого другиго да ме повери.
mindscan
Ахам...тогава ти пожелавам успех с разговора![]()
Значи мога да ти кажа , че до болка ми е познато какво ти е и как се чувстваш , и как си на ръба на силите си и на психическите си възможности да се опитваш да изкараш всичко това от главата си ...
Намирам се горе долу в същата ситуация. Знам какво е да се намираш до хора които уж те обичат и държат на теб , но единственото което правят е да те подценяват , да ти мачкат самочувствието и да ти набиват в главата колко си безполезна , да подценяват успехите ти , и да ти натякват неуспехите. Опитваш се да вярваш в себе си , в това че си умно и способно момиче , което не заслужава подобно отношение , - Но в следващия момент надвисва някой над теб , с огромният си авторитет на твой родител/вуйчо/свако/настойник , да демонстрира колко е прав, а ти колко си крива. Знам , че след всеки скандал, породен от някой твой измислен недостатък, си казваш "Не! Повече няма да се разстройвам - ще бъда силна и ще вярвам в себе си , няма да се оставя да ме тъпчат" - и поддържаш тази мисъл , докато той не стовари отново някоя жестока психологическа атака върху твоето детско съзнание , и да те нарани дълбоко с някоя незаслужена обида - и тогава неволно отново се пречупваш започваш да плачеш и да се чудиш "С какво съм го заслужила?"
Това е неговият коз сега - издържа те ,храни те, има власт над теб - това му дава самочувствието че може да те омаловажава. Затова и реакцията му е била " ООо Многострадална Геновева!" Наистина много малко възрастни хора , които да не игнорират автоматично думите на децата , да проявят разсъдък и отвреме - навреме да търсят и вината в себе си.
Ти нямаш за момента голям избор - разбирам те защо не искаш да кажеш на майка си , но не я оправдавам по никакъв начин - не е нормално да не искаш да чуваш детето ти от какво се оплаква , защо не му е добре. Би трябвало да можеш да разчиташ на нея.
Това с разговора незнам дали ще се получи , и дали няма да останеш още по разочарована от опита си да се разбереш с него , след като си отнесла още някоя наредба. Но както казах нямаш голям избор , затова би могла да опиташ , може да постигнеш успех - стига да успееш да го убедиш че си МИСЛЕЩО СЪЩЕСТВО което има чувства , а не просто кукла без собствено мнение.
И колкото и жестоко да звучи , в живота така много често се налага да правим компромиси от този сорт , да пренебрегваме собственоте си принципи и да се примиряваме с такива ситуации. Важно е просто да знаеш за себе си , че си умна и способна , и нищо не може да те сломи. Не се замисляй , че той ти е вуйчо и е по възрастен - това не значи че е по прав от теб ! Изхвърли всякакви обезкуражаващи приказки от главата си, игнорирай нападките на вуйчо си - не ти позволявам да му вярваш , че нищо не правиш , и за за нищо не ставаш и такива глупости. Поддържай духа си , това е най важно - не може да нямаш приятели с които да излизаш и да те разведряват - не за всичко са нужни пари.
Успех ти пожелавам и стискам палци и се надявам да съм помогнала поне малко![]()
Миличка много кофти ситуация. Моя съвет е да говориш с него някой път, когато не е изнервен или ядосан и да му обясниш, че ти е достатъчно гадно, че майка ти я няма, за да търпиш и неговото отвратително държание. Кажи му, че се опитваш да му помагаш максимално и ако нещо не правиш както трябва или както той иска, да ти го каже спокойно, а не да ти вика! Айде успех, дано се получи![]()
______________________________________
ужасно много съжалявам за това коеот ти се случва....отношението на вуйчо ти спрямо теб е просто меко казано нечовешко..не мога д апорумея как може да се държи така с теб..при положение че майка ти я няма..че си самичка..и най малкото се нуждаеп от малко обич и ласки...но може би най добре щее да споделиш на майка ти..този отрмоз е може да продължава повече..пък и само се измъчваш...и не си заслужава да страдаш заради неговите обиди...просот не е справедливо...защо не прекарваш повече време навън с приятели,може би ще се чувстваш по добре
оу..тва в адски гадно...не знам как търпиш...опитай се да му се противопоставиш...не го слушай може би тогава той ще разбере че не е прав и че не той командва...
Did you ever hear what I told you? Did you ever read what I wrote you?!
Сега е добро насторени от няколко дни... малко по-малко се заяжда ...! Ще видя какво ще дали е има промяна и яе ви уведомя![]()
П.П. Отново много благодаря!
mindscan
честно казано незнам как го търпиш...Познато ми е защото и аз преди имах проблеми с леля ми...Тя също ми натякваше че съм боклук и нищо няма да излезе от мен,че не правя нищо,че съм егоистична и т.н (бах колкото тебе-на 13-14) Търпях я и аз като тебе,защото живеех с нея,пък и нямаше на кого да кажа.Имах страшно много проблеми и с наще и те всякаш бяха съгласни с нея за всичко...Казвах само на баба ми и дядо ми,които бяха единствените,които разбираха как съм.Малко след това дядо ми се разболя и няколко месеца по-късно почина...Което си беше много тежко за мене...Но това не попречи на леля ми да продължава...След което не издържах (психически,а и физически) и тъй като съм малко по-цепната в устата й казах всичко...Просто един ден се върна,от вратата почна да ми крещи за нещо (което беше направил брачед ми-нейното дете) Когато почна да ми крещи...съвсем избухнах...Казах й че ако още веднъж ми повиши тон,никога няма да ме види-нито тя,нито който и да е било...Казах й че ще хвана ножа и ще се самоубия (не ми костваше нищо тогава,не живеех вече за никой...беше ми все тая за всички) Казах й какво ми е вече близо година така да ме унижава и все да ми крещи,казах й абсолютно всичко...Но...й крещях,за да ме чуе...Също й казах че ако толкоз им преча на всички,не е проблем да ме пратят някъде далеч от тях(в някой дом или нещо такова) След този "разговор" тя си промени коренно отношението с мен..И все още е така,само на моменти се опитва да ме изкара "крива" но така или иначе не си затварям вече устата...Така че моя съвет е просто да направиш така,че той да те чуе...Просто няма как...Не го търпи,особено щом си със слаби нерви (и аз бях така и сега ръцете ми целите са в белези от рязане...) Опитай се да му влзеш под кожата (макар и да е трудно) и му покажи че си ЧОВЕК...
Успех![]()