Ти си тъй далече,
Аз съм тъй сама,
С ледени сърца сме вече,
Ледена е любовта.

Протягам ръце към спомена,
Ръцете блъскат се в стена,
Последната сълза тежи отронена,
Обречена да е сама.

Таз малка капчица горчивина
Се стича от очите ми изкрящи,
Потъваща в студената земя,
Отива си и блясъка изящни.

Горчилката потъва и се впива като звяр,
Със остри нокти във пръстта тъй чиста,
Пълзи из хумоса като нищожна твар,
Отправя се надолу капчицата бистра.

Проправя си пътека все така,
Тя трудността и мъката не сеща,
Таз чувства, що изпитвам ги в мига,
Като към снимката ти все поглеждам.

Но капчицата устремена е напред,
Натам, към тъмнина омайна,
На някъде, към очарователния ад,
На никъде, към сивина незнайна.

Пълзи и тучи се като змия,
Копае своя гроб потайно,
В обятия на бяла тишина,
Потъва все така безклайно.

Сълзичката, отронена от моите очи,
Устройва си пътуване тъй грандиозно,
Пред никое препятствие не изневери,
На мъката, на горчивината грозна.

И само с помощта на силните стихии-
Тъгата, болката и любовта,
В безлунна нощ, с звездички скрити,
Умира капчицата от страстта.

За съжаление се чувствам по този начин. Просто трябваше да споделя...