1000 стипендии 2008/2009- ТЕМА ЗА ЕСЕТАТА

[Iria]

amazonkata90 много ти е хубаво есето . И моето на същата тема, ама не знам дали да го пусна.

[amazonkata90]

Специално проверих - срокът е изтекъл на 31-ви и няма удължаване, така че не се притеснявай някой да не ти свие идеята.

[Iria]

Специално проверих - срокът е изтекъл на 31-ви и няма удължаване, така че не се притеснявай някой да не ти свие идеята.

ок
“Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата”- Волтер
/Есе/


Езиците отварят “вратата”, която разтваря пред всеки човек живота. Чрез тях човек преоткрива смисъла на живота си и опознава себе си.
В нашето модерно и бързо развиващо се съвремие навлизат нови технологии. При търсенето на работа, работодателя в повечето случаи изисква владеенето на поне два чужди езика и компютърна грамотност. Единият от езиците е английски, другите немски, руски, италиански или френски. Чуждите езици са преимущество. Колкото повече езици знае човек, толкова по-лесно му е да се реализира. А реализацията трябва да има! Едва ли някой ще го оспори.
Изучаването на чужди езици принася полза на млади и стари, човек никога не е прекалено възрастен да научи чужд език, както и да се възползва от възможностите, които произтичат от това. Но колкото по-рано, толкова по-добре! Изучаването на езиците на други народи също така е начин да се разбираме по-добре, както и да преодоляваме културните си различия, а те са в основата на множество недоразумения при общуването на хора от различни националности. Езиците може би ни правят по-единни и ни сближават.
Английкият език е един от най-говорените и изучаваните езици в България, Европа и света. Ах, как искам да го науча на отлично ниво! Езикът на Шекспир, Чарлз Дикенс, Даниел Дефо, Джейн Остин, това е езикът, който толкова много хора са владели, владеят и ще продължават да владеят. Английският не е труден, но не и лесен, всеки може да го научи, стига да има достатъчно амбиция и силна воля. Чрез него можеш да отключиш толкова врати. Вратите към миналото, настоящето и бъдещето. Да се докоснеш до толкова много неща...Да четеш книги на английски без проблем, да разбираш без проблем филми без субтитри, да защитаваш мнението си пред чужденци, да говориш без проблем, да съставиш проект. Това са само част от възможностите, които предоставя английския на всеки човек. Но това може да бъде и всеки друг език.
Чуждите езици откриват пред човек и друга възможност- да опознае себе си и да открие смисъла на живота си. На някои хора това не им се вярва, но според мен е така. Всеки човек има определена мисия в живота. Ако я открие навреме, той ще спечели. Езиците могат да му помогнат. Как? При всеки човек е различно, може би. Дали това става чрез четенето на книги или чрез пътуване из различни страни или чрез общуване с хора от различни националности или чрез друга дейност, човек сам ще открие за себе си. За някои хора смисъла на живота е музиката, за други езиците, за други пътуванията, за други литературата и така нататък.
Езиците са ключовете за “вратата” към бъдещето. Хората може би трябва да мислят как да направят по-добър живота на Земята. Чрез срещи на хора от различни страни и обсъждане на различни обществени и актуални въпроси и изготвяне на проекти, свързани с подобряването на живота например могат да се постигнат високи резултати. Така хората ще общуват помежду си и ще преодоляват различията си относно раса, пол, етническа принадлежност. Трябва да се научим да ценим и уважаваме хората, така ще можем да очакваме, че и те ще уважават нас самите.
В нашето ежедневие почти всеки общува в Интернет с чужденци. Размяната на опит, споделянето, размяната на информация, обсъждането на различни теми с хора от друга националност е необходимо. Докато общуваш с хората опознаваш и тях, но и себе си. Това ти дават езиците.
Много хора мечтаят да пътуват включително и аз. Пътуването из различни страни, запознаването с хората и техните традиции, обичаи и история, разглеждането на културни паметници е може би много интересно. Дано успея да осъществя мечтата си. Езиците са в полза на човека и когато пътува. Така по-лесно ще общува с хората от чуждата страна. Да пътуваш из различните краища на света, да ги опознаваш и да общуваш с хората е предизвикателство пред човека. Но повечето хора обичат предизвикателствата, включително и аз. Пътуването прави човека по-интилигентен и по-опитен. Научават се много нови неща, които могат да са от полза на човек докато е жив. И главна роля играят чуждите езици. Ако не знаеш езици, не можеш да отключиш “вратите”, които ще разтвори пред теб пътуването.
Чуждите езици разкриват пред човек много възможности. Езиците са ключовете, с които се отваря вратата на живота. Колкото повече езици знае човек , толкова по-добре за него.

[amazonkata90]

Iria, много ми хареса есето ти. Пожелавам ти успех!

[ImmortalForever]

И аз участвам в тоз проект.И аз със философия.И препоръката ми е от даскалката по философията.Есето ми е "Където думите не могат"..Само че го писах на друг комп и там го принтирахме и прочия..искам да питам-долу горе колко грамоти приложи?Иначе успех ти пожелавам!И на мене си де!

[Iria]

Iria, много ми хареса есето ти. Пожелавам ти успех!

Мерси! Успех и на теб!

[DeePurple]

Момичета, много ми харесаха есетата ви за езиците. Амазонке, само една забележка - мисля, че много "подскачаш", така да се каже.

А може би с тези думи гениалният поет и мислител е искал да ни каже нещо друго…
А аз съм човек максималист и не искам да виждам затворени врати по своя път. Или всъщност не, искам да ги има, за да ги отворя.
^^^ Поне аз при четенето на такива противоречащи си изявления се обърквам и ми се налага да прочета отново, за да разбера какво точно искаш да кажеш. Може пък и да е добре, щото дава различни гледни точки пък, не знам... Просто наблюдение.

В Библията отдавна е казано какво се случва, когато хората се опитат да говорят на един език – НИЩО!

^^^ Това откъде? Вавилонската кула?

Е, понякога той не може да ги разбере, но в този случай не са виновни само лингвистичните му способности…


^^^ Това, мисля, че е излишно.

Но като цяло ми хареса, грамотно, хубаво и уверено. Стискам ти палци.

А ето го и моето.



„Фактите не са наука, така както речникът не е литература.”
Мартин Х. Фишер

Вярна мисъл, много вярна. Това, че ябълката пада, въобще не значи, че има гравитация. Защото идеята за тая притегляща сила се появява едва когато дойде Нютон и каже „Ябълката пада, защото я привлича Земята.” Преди това сме имали размазан на тревата плод. Сега имаме знание за една от основните сили на света.
По същия начин стоят нещата и в литературата, и в музиката, и в историята, и където пожелаете. Но нека обсъдим литературата (все пак тя е основният ми предмет). Речникът е просто сбор от думи. „На изток от Рая” също, както и стиховете на Валери Петров. Тогава какво е това, което ги разграничава? Кое е това, което превръща книгата на Стайнбек в мащабен и проникновен разказ за съдбата и развитието на хората? Което прави лириката на Петров лека, приятна и мъдра едновременно? Думите, разбира се. Та нали те са тези, които разказват истории, рисуват картини пред теб, позволяват ти да опознаеш героите, карат те да се замислиш. Стига да са подредени и използвани по правилния начин. Което е трудно, наистина много трудно. Учи се дълго време, а само ученето не е достатъчно, нужни са и талант, и инат да се занимаваш, и отдаденост на творчеството. А това ни води към следващата мисъл – че трябва да има човек, който да направи всичко това. Все пак ние сме творци, ние сме тези, които правим изкуството.
Това ме навежда на мисълта, че думата „изкуство” е много интересна. Дали идва от „изкуствен” или от „изкусен”? Или и двете? Нали добрите книги, картини, музика, са хем изкуствено създадени и в природата ги няма в чист вид, хем са изкусно направени от майстори. Но тук пак се връщаме в тезата, която исках да развия по-горе.
За да бъде създадено (или в науката – открито) каквото и да е, трябва да го има Човекът. С главна буква, защото той не е обикновен. Той е този, който си е избождал очите над книги и експерименти. Той е този, който често е бил неразбиран. Той е този, който се е провалял много пъти, преди да стане добър в областта си и е продължавал, защото е бил убеден, че има искрицата талант и не трябва да спира. Той е този, който в крайна сметка, ще направи нещо значимо. Дали ще дефинира гравитацията, ще открие пеницилина, ще създаде песен като The Show Must Go On, ще напише произведение от ранга на „Шогун”, „Лолита” или „Време разделно”, няма значение. Защото литературата не е по-маловажна от науката.
А през всичкото това време, в което се е провалял, той и много е научил. Поне за пишещите мога да говоря от личен опит – има толкова много неща, които трябва да бъдат съобразени - къде е на място да се използва пряка реч и как думите на героите да звучат естествено, как да не прекаляваш с описанията, но да можеш с няколко думи да създадеш подходяща атмосфера, дали да влезеш в ролята на всевиждащия разказвач или да говориш от името на някой участник в действието. Особено ако избереш последното има още повече неща, за които трябва да бъде помислено, защото е доста трудно едно седемнайсетгодишно момиче да опише ежедневието на седемдесесетгодишен ерген или на германски турист, който пътува из България. Не мога да знам, но предполагам, че и на Оскар Уайлд не му е било лесно да бъде звездното дете от приказката. Джек Лондон сигурно никога не се е разхождал в миналите си животи, но неговият „Скитник между звездите” го прави, нали?
Те са умеели да пишат. Има още толкова много автори, които го могат, че няма как да изброя всички. А аз съм едва в началото на този път. Но поне съм стъпила на него. И ще продължа да вървя, пък смятам, че имам таланта и ината да стига достатъчно далеч, за да мога да кажа, че моите произведения не са думи, а литература.

[Iria]

DeePurple eсето ти е много хубаво. Желая ти успех!

Само аз ли не си пазя есето на ПСто...
Писах некви шитаци по история, даже не помня какви
Кандидатсвах с история...
Преподавателите ми за препоръка са тоя по история и тоя по информационни технологии

[BeBsItO]

Аз се завърнах Лощото е ,че имам проблеми с пц то...... и есето зачезна. Трябва да намеря диска и да го кача