Те изобщо не приличаха на много убидени а аз толкова им се извинявах а те ми се смееха на среща аз исках да оправя нещата а те не ми дадоха възможност тъжно ми е и много се промених се.. баба казва че не си заслужава да плача за тях и за нея,но на мен ми е тежко аз имам вина малко или много но мисля че не беше това начина да ме премахнат,те дори не ми поискаха обяснение за думите ми а аз исках да им обясна и да бъдем отново приятелки..ето сега осъзнавам че не са ми били никакви приятелки,но въпреки това ми тежи.толкова години прекарани със тях,със нея,не се забравят лесно,аз съм чомек който приема всичко толкова навътре,вече мина толкова време,ваканцията ми мина ей така,и все още мисля за преживаното