- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Проблем с приятелите и семейството ;( ;( ;(
Ами направо ми писваааа. В семейството ми редовно ми обясняват как всеки от родата е по-добър от мен и как в нищо не ме бива. Как ми давали всичко (което не е така) а нищо не давам аз. Аз се старая да съм добър син, но нищо не става явно и те не го разбират и това ме тормози, защото се чуствам отхвърлен. Едва ли не преча на ИМЕТО на семейството. Това ме кара да се комплексирам и да плача редовно, защото хората, които най-много трябва да те подкрепят са именно родителите, а при мен точно с тях е проблема. Не им вдигам скандали. Мисля, че съм едно добро момче по характер. Не пия не пуша не излизам до късно и то не защото са ми забранили, а защото аз така искам. И въпреки това...аз съм черния в семейството.
От друга страна приятелите ми. Ами точно в този труден за мен период се оказа, че повечето са предатели и ми направиха живота още по-черен. Има някои, които за нищо на света не биха ме оставили като първата ми братовчедка, но и те си имат личен живот не искам да им се меся много, но проблема със семейството направо ме убива ;( Чуствам се изхвърлен. Моля дайте съвет как да постъпя, наистина се старая ;(
Ами...наистина искам да съм съпричастна, но не знам какво да ти кажа. При всички има такива моменти рано или късно...приятелите ти ще се осъзнаят и няма да имаш проблеми...Колкото до семейството, ами...От кога са така нещата![]()
"btw говорил ли си с родителите си за секс и как мина разговора?
да с майка ми... разговора беше следния:
-Правила ли си секс някога?
-Не.
-Сигурна ли си?
-Да, айде махай се..."
миличкия! и при мен е същото! всички говорят как аз все сам пречела, и как друг в семейството като мен нямало и ей такива работи, което мн ме депресира и ме дразни! но вапроса с приятелите стои по-добре, имам 2 мн добри приятелки от 6 години се познаваме и никога не сме се карали за какжото и да било! помагаме си и си споделяме абсолютно всичко! аз мн трудно преодолях постоянните натяквания на наште! просто ужасно мн се промених и успях да им докажа (не знам как) че не сам тази за която ме мислят! майка ми не иска да сам върха в училище, но не и да сам пропаднала! разбирам те напълно, и аз в началото не вярвах че ще се променя толкова, но стана с повечко усилия! и аз не пуша не пия, не се бия, не се дрогирам, не оставам до късно навън, и имам навика да давам пояснения каде и с кой отивам! просто се опитай малко да се промениш и да накараш другите да си променят мнението за теб! и един съвет : подбирай си приятелите за да не страдаш заради тях! желая ти късмет, пиши когато си доволен от резултатите си
\
/
Az bih ti kazala da ne se kompleksira6 ot dumite na roditelite ti prosto vse edno ne gi 4uva6 i sled vreme im dokaji 4e sa sgre6ili i 4e si postignal mnogo!!!
Здравей и от мен!Имам същия проблем и опитвам се да го решаавам по различно начини но е трудно.Такаче напълно те разбирам и ако проявяваш желание можем да си пишем...
Благодаря на всички![]()