Нощем във съня ми
пръскаш светлина –
пламъчета сини
с много топлина.
Хиляди надежди
връщаш ти при мен
и печали вечни
стапяш с светъл блен .
Нежно пак листата
месец посребри
с сребърни лъчи ...
Грее във съня ми
с ярка светлина
лека и ефирна
прелестна жена .
Ледено- скована ,
зъзнеща в студа
проси ми душата
късче топлина .
Моли се и стене ,
плаче във нощта ...
Бягаш ти от мене ,
стапяш се в мъгла .
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.