И сега какво правим???

[vamp]

Не отидох да уча и тази година,не беше по моя вина(това си е така наистина,но какво значение има).Нямам работа,нямам пари и т.н.Не ми се живее при нашите защото не си е живот.Не обичам да взимам от тях пари защото ги мразя и ми дават мн малко.Не поискаха да ми помогнат с ученето,не ми дадоха пари,попречиха ми на всичкото отгоре.Разбиха мечтите ми и се подиграха със всичкото отделено време през което съм учил и т.н.Навремето ме бяха излъгали че ще помогнат,наскоро пак го направиха.Те си живеят живота,забавляват се както могат а аз...На всичкото отгоре обвиняват мен за всичко това,вадят абсурдни аргументи против мен,колко глупав и мързелив съм бил,че не съм се старал достатъчно.Това не е вярно.

Мисля тия дни просто да си събера 1 сак багаж,да замина някъде да работя и да живея на квартира,все пак имам някакви събрани пари.Постъпката е гадна,знам,че ще ги заболи,но си я заслужиха.След всичко което ми причиниха правя грешката още да ги съжалявам.Напоследък не съм добре със здравето от нерви,едва си седя на краката.Откриха ми там разните му здравословни проблеми,забраниха ми да пия,да пуша,но със всички тия ядове как да спреш.Бях спрял,но започнах да полудявам.Някакви депресии ме хванаха,абе лоша работа,не ми се разправя...Време е всичко това да приключи и да се оправя.
Няма смисъл да говоря и за семейните скандали които не понасям и се отразяват пряко върху мен,няма смисъл да говоря и за парите,които връщат на банката заради една глупост,която ги прави щастливи,но никой няма полза от нея.Няма смисъл и да говоря,че ме излъгаха за всичко,че ще ми помогнат да уча,ще ми купят кола(да не съм си купувал някакви трошки аз,че да не пребия с тях),нямало да ми се налага да работя и ще си почивам.Все лъжи на които не вярвах,но ми помагаха да не ги мразя и да не ги виждам толкова гадни хора колкото са.Сега ще пропилея една година от живота си заради тях,защото нямам пари,нямам работа,не отидох да уча,нямам дори собствена стая и ми се мрънка всяка вечер когато се прибера след 12,че не можело да спят.
Ако съм хлапе на 16 ще го преживея,но съм на 20...Писна ми до краен предел,не искам да се виждам как пропадам защото родителите ми са смотаняци,не искам повече да си провалям живота и да се разболявам още.Има ли някакъв начин да се разбера с тях като хората,пробвал съм още преди години да говоря с тях,никой не ме слуша,онзи ден просто се вбесих,изпочупих всичко пред мен,те ме гледаха,казаха,че съм психар и да не се ядосвам,всичко щяло да се оправи.Вече спрях да им говоря,цяла седмица ги подминавам като непознати,не им вдигам телефона,не казвам къде отивам и с кой.Нищо няма да се оправи или ако се оправи трябва да мине време,аз не мога повече така да живея.Не им говоря вече и всеки ден съм на плажа.Нямам приятели,нямам гадже,но се срещам с познати,седим с тях,запознавам се с разни момичета,флиртувам,убивам си времетоНе мога да си хвана ново гадже,защото нямам пари и няма къде да я заведа,да не говорим да я почерпя нещо.Нямам и кола вече.И да си намеря работа искам да е далеч от тук за да не живея унас.Омръзна ми да живея в тая мизерия,да ме хапят хлебарките,щото никой не взима мерки против тях,да спя на старото изкривено легло от което ме боли гърба,да няма топла вода и да пускам ръждия бойлер който едва не гръмна преди няколко месеца и въпреки предупрежденията ми не го смениха,а го "ремонтира" лично баща ми,който не може да си зареди ГСМ-а,толкова разбира от техника.В същото време да има шибан луксозен апартамент в центъра на един друг град,апартамент струващ много хиляди левове,да седи заключен,щото няма пари за обзавеждане,баща ми да връща пари на банката вместо да продаде единия апартамент(под предлог че единия бил за мен) и това не се случва на човек който взима 500лв заплата.Смотания ми баща взима 2500лв!!!

Това са 2500лв,нямат други деца освен мен,поне не знам да имат,не бих се учудил и за това да греша.Омръзна ми от лъжи,лицемерие,скотщина и т.н.
Не понасям вече връстниците ми да се забавляват,аз да имам "отговорности".Да трябва или да бачкам или да уча.И в двата случая да живея унас.Не искам да живея с тия изруди,не и в тоя им вид.НЯКАКВИ ИДЕИ КАК МОГА ДА ГИ ПРОМЕНЯ.Аз не мисля,че е възможно затова просто ще си събера багажа май,трудно ми е да го направя,но и това ще стане...
Някои мои връстници имат гаджета,други имат дори деца,трети се кефят на много пари,почти всички отидоха да учат и ще се кефят на студентски живот.

Аз да бачкам(нещо,което не ми се налага защото семейството ми има много пари) и в същото време да живея при тях няма да стане.
Не ми тежи работата,винаги съм се занимавал с нещо,срам ме е да си го призная,но вече почти съм забравил какво е да се забавляваш.Забавлявах се преди когато от работа бях събрал доста парички,напивах се с едни отрепки и се кефех на купоните които ходех.Всичко това е минало,минало са и паричките които имах,защото вече нямам работа.Мисля да си намеря нова,но мисля,че няма смисъл да работя и през свободното време да се прибирам при нашите и да ме ядосват и товарят.Това би означавало да нямам почивка,да превъртя и да се разбия в мантинелата някой път умишлено за да сложа край на проблемите си...

Ей хора,едва ли имате представа какво ми е в момента,но моля някой ако се сеща за някакво решение на проблемите ми да ми драсне някой ред.Знам,че не съм единствения на който се случват такива гадни неща,познавах няколко човека,те си оправиха проблемите като заминаха далеч от техните.И аз ли мога да направя само това?

[Blab]

И аз съм бъзлива, и аз бягам, не да търся щастието, а по-далеч от не-щастието.
Точно в момента обмислям нещо подобно.
Не знам как да ти помогна, това ти е ясно, та аз на себе си не мога, камо ли на другиго.

[SK0RP10N]

Kofti situacia, brat.
Popitai gi, zashto taka sa te izlagali

[slim__shadygirl]

nameri si rabota

[sexa_na_kompleksa]

Наистина си в много гадна ситуация. Щом не се разбираш с тях, аз подкрепям решението ти да си събереш нещата и да отидеш в друг град. Намираш си работа, квартира, оправяш си живота и догодина влизаш в университет. Не се притеснявай, че не си влезнал веднага, може пък и да е за добро. Братовчедка ми също не влезна първата година и на другата кандидатства в Румъния и сега е там. Не се тревожи и за родителите ти, ти ще се оправят и колкото и гадно да звучи май няма да им липсваш много. Не знам що за хора са, та да постъпват така...

[lqlqlql]

Чантата, пътя и да те няма. За мене няма смисъл да си тровиш нервите така. Може да идеш у някой приятел за малко,докато си уредиш нещата - работа,квартира и тн. Или пък да помислиш за съквартирант.

А за ваще....ба*ти родителите,ба*ти сичкото.....

[Baby_girl93]

достъчно голям си да се махнеш от там. Не вдигай скандали,не обвинявай,говори като зрял човек . Ако ваште разберат,че е сериозно може да променят отношението си към теб.Ако ли не-значи си прав и те не те обичат достатъчнол

[vamp]

Чантата, пътя и да те няма. За мене няма смисъл да си тровиш нервите така. Може да идеш у някой приятел за малко,докато си уредиш нещата - работа,квартира и тн. Или пък да помислиш за съквартирант.

А за ваще....ба*ти родителите,ба*ти сичкото.....

Приятели вече нямам,разбрах го миналата година когато помолих най-добрия ми приятел да спа утях през нощта.Валеше проливен дъжд аз бях по тениска и с едно старо яке.Той ми каза:"Ей пич ела да пием по нещо,да се успокоиш и всичко ще се оправи"
Казах му че нямам пари,той ми даде назаем пихме по едно и се прибрах.Оправда се,че майка му щяла да му мрънка,въпреки,че ме познава и че ме харесва.

Май правилно съм преценил,че няма друго решение освен работа,квартира и друг град...

[lqlqlql]

ми тогава остава съквартиранта....То зависи и колко пари имаш де.Може да земеш и от ваще.В смисъл не да им искаш, ами просто зимаш от на баща ти портфейла малко и заминаваш.

[Vikitooo]

Не знам кой нормален родител ще се отнася така с единственото си дете. Изчетох го това нещо цялото и се хванах за главата какви родители има, а аз се оплаквам от моите..

Гадно е когато е някой стои на пътя и ти не ти позволява да се реализираш..особено когато става дума за образование. Тия хора трябва да се радват, че сина им иска да учи, има амбциите да се реализира. Е затова ме е най много яд!!! За другото те просто не са длъжни, но смятам, че като твои родители са длъжни да те изучат!

Пич, ти си достатъчно голям вече. Е да вярно е, ще ше да е по хубаво да си от онези мамини детенца, които имат всичко и са безкрайно щасливи, но.шанс и късмет. Вземи се в ръце, не се ядосвай, ти не си виновен. Дигни си дупето и ходи някъде, далеч от тях. Почни си работа, изкарвай си паричките, а другата година ще ти стискам палци да те приемат някъде.

А гаджето, приятелите сами ще дойдат при теб..поне те не зависят от ваште. Не се отчайвай, та ти си млад бе живота е пред теб!

[yozito]

Наистина е мн кофти тва обаче не се нервирай мн щото става по-лошо така ,добра е идеята да отидеш другаде ,намери свястна работа и ако можеш да се подготвиш догодина да влезеш някъде да учиш,ще е идеално.Не се притеснявай,че си закъснял с 1 год.
Мисля,че ще се справиш.
Успех!

[Pliok0019]

Замини. Отначалото ще е трудно, но ти си на 19...ще работиш, ще живееш на квартира. Другата година ще те приемат и можеш да учиш и работиш едновременно.

[yozito]

ммм преди малко се сетих,майка ми като е била на 18 баща и не я е пускал да учи (живеели са на село).Дядо ми е бил на принципа че на момичетата не им е нужно да учат.Мама е избягала и е дошла тук(в Димитровград)намерила си е работа и е учила тука.И ако не беше дошла може би и аз щях да съм родена на село и там да живея.

знам че не е по темата но просто исках да споделя