Седемте езера - резервоар за човешка простотия

Това е долният край на местността между х.Пионерска и х.Седемте езера - местност, в която познавах всички пътеки. Е, докато имаше такива. Сега е трудно да откриеш дори една, по която дори да тръгнеш, се озоваваш отново на прашния път и минаващите джипове ако не ти докарат астма, то поне те покриват с прах.


А ето го и любимото ми място за почивка по този маршрут. На метри от каменистия път, между величествените дървета, на плътна сянка, застлана с меки борови иглички... Някъде там беше и моят дънер, но след като са изсекли дърветата "заради болест", ми е трудно да го намеря на тази бъдеща ски-писта.


Вървейки нагоре през прахта, прескачайки номерирани изсечени дънери и изсъхнали клони с падащи от тях иглички, стигате до последната отсечка преди х.Седемте езера - обрасла с клек, от която се открива прекрасна панорамна гледка към равнината.


Така ли ми се стори, или забравих да спомена за Слънцето? Това Слънце, което едно време изгряваше зад хоризонта, или поне такива ни бяха наблюденията. Сега то просто се измъква постепенно иззад мъглата, запълнила цивилизованата долина.


Това езеро ще се промени. Някой ден в него няма да плуват рибките, които сега те гъделичкат по краката когато се миеш, а лепкави найлонови пликчета ще се завират между пръстите на краката ти.


Хората, които си мислят, че посрещат изгрева, ще гледат още по-тъжно. Защото не е ясно докога ще имат тази възможност.


Този мъж, седейки в скафандър на терасата си, ще разказва на своите пра-внуци, че едно време три дни в годината със своите братя са се изкачвали на едно свято място, където все пак Слънцето някакси е успявало да прозира през резултата от техническия напредък на човечеството.


Надписите като този ще бъдат забравени под тоновете бетон, чакащи да бъдат изляти там горе.


Това дъно дали ще се вижда?


Двете буболечки, в търсене на своето цветенце, ще бъдат размазани от тежката ръка на потен строителен работник, управляващ огромен багер, копаещ основите за поредния хотел.


Този ритуал ще се играе пред механата на площада в един от новите ски-курорти.


И може би съвсем скоро Луната ще залезе за последно. След това, успее ли да се покаже през мъглата от изгорели газове, то тя отново ще се загуби в тях при неуспешния си опит отново да достигне хоризонта.


А ако нашата планина остане в ръцете на неизвестните компании с още по-неизвестни източници на финанси, то гледката ще бъде такава.

Източник: simfle.com/story.php?StoryID=1